Hola

Изминаха няколко прекрасни недели. Може би най- прекрасните  последователни есенни недели, които съм имала в живота си. Началото им бе поставено още в онзи понеделник, в който реших, че ще си купувам тютюн. Заниманието толкова ми хареса и с такава усърдност започнах да правя сама цигарите си, че дори успях да накарам, човек, който никога не е пушил да изпита подобно желание.
Златна, уютна, сладка есен, препълнена с копнежи, които никога не бих си позволила.

Сън като пън

Не мога да контролирам обекта на сънищата си. Понякога е проблем. Рядко става голям проблем, но винаги е неизбежно да отгатна какво диктува подсъзнанието ми. Не е трудно да разтълкуваш в ежедневието си нещо, вече преживяно. Често се оказвам безнадежно влюбена не просто в човек, в който въобще не трябва да бъда, но и в някой, който съвсем не е това, което сънувам.

Отнво изпитвам онзи крехък гъдел под областта на сърцето. Може би е просто пристъп на емоционален глад по нещо твърде фантастично, за да е възможно. Треперя в мислите си, обхваната от страх да не пристъпя към бълнуваното. И отново ме блъска силна вълна, първична и абсолютно неразумна. Защо??? Ядосвам се на самата себе си, но умът ми продължава да прескача бясно към посока, която не иска да тласкам.