Публикации

Послеслов

Ако можеше да усетиш, само една малка част от това, което изпитвам в ежедневието си, щеше да знаеш колко много държа на нещо, което не съществува. Ако знаеше само колко много пъти мисля за теб през деня, въпреки че си химера, която отричам, щеше да знаеш, че искам повече от теб, отколкото е възможно да ми дадеш. Ако можеше да се случи, щях да съм го направила, но  не спирам да искам, дори след като съм го отрекла. Общо взето в малко положения държа баланс, винаги мога да разочаровам, но на практика никога не изневерявам на себе си. Искам само откровения-чисти, голи и непреднамерени и да те усещам и да знам, че си този, за който мечтая, въпреки че няма как да съществува.

Някъде в края на работния ден

Исках да ти кажа, да говоря, да те чуя, да те видя и да споделя.
Нямаше време да те погледна в очите, нямаше време да обясня, нито къде съм, нито как съм , какво искам и колко желая. Разчитам, че знаеш, че ме усещаш и вярваш, и че разбираш, безумно е вече да си го помечтая дори. Трябва да измислиш нещо, за да надградим. Няма да се разберем с безсмислени телефонни усмивки и някой ще се откаже от скука. Искам да знаеш колко съм искрена, да ти предам, за да го почувстваш, но няма нито как, нито кога. Мога само да сънувам неща, които не помня..
Най- хубавото нещо днес бе твоята целувка, някъде там, между другото, но точно тогава всичко останало губеше смисъл.
Искам те и постоянно го мисля, губя представа за времето, в което не съм те усещала. Много малко те познавам, не съм сигурна колко би могъл да чакаш за нещо което е само химера. Даже въобще нямам представа дали ме разбираш, но съм те направила част от живота си, вероятно само виртуално. Искам да знам дали ти харесва, не че нещо ти да…
Някога, някой за някой нещо мечтаел или просто си мислел и, разказвал истории, както си ги виждал:
-Живея без да искам, без да чакам, без да търся. Всеки ден копнея, мисля и се Сдържам. Незнам какво очаквам и не мога да преодолея, мисълта, че съществуваш и че в тебе ще се слея. Мога да мечтая, сигурно не е реално, може да не искам, същност, в моя битувизъм, може да не мога, сигурно не трябва, може да забравиш, може да не искаш, може да не пишеш, може да се скриеш и може да не знам или да не разбирам.
Може да те няма, да не съществуваш, може да си мисля, че си нещо, а те няма. Може да  желая друго нещо, а пък да усещам с тебе- Топлина?
Може да продължава или да свърши. Не искам нищо или ме е срам да си го пожелая.

Някога, някой за нещо си мислел, представял, вероятното въобразявял. Нещо, което не може да имаш, не съществува, дори вероятно, няма как да го има, почти не  се усеща,но може да го помиришеш, да го почувстваш, да го изпитваш и да го знаеш, само да искаш може да се случи.
Беше много тъмно, когато те срещнах. В мрака бях изоставила себе си, за да мога да пренебрегвам всичките си усещания, които ме правят уязвима, въпреки че знаех, че сама никога няма да се преоткрия. Със затворените си очи не можех да видя душата ти, а само да я чуя. Разбрах, че тя също дълго беше отбивала болка от своето дъно, което ни правеше близки. Имахме толкова силна нужда да говорим, че нашият разговор още продължава и става все по- интересен.
Сега  споделям с теб цялото си аз, символично и безусловно. Само мисълта колко много ми харесва да ме допълваш ми звучи неземно.Само идеята, че има кой да погали косата ми ме изпълва с красота, защото твоята усмивка ме кара да се радвам, че те има и всеки миг, в който си до мен съм щастлива.
Моля се да ме обичаш, както аз възприемам любовта, за да мога да я усещам, както ми я даваш.
Искам да ме чувстваш, когато ти се отдавам, защото никога не бих го направила по този начин за друг.
Само малко ме е страх, защото прекалено силно в…
Отново осъзнавам трудностите си с преживяването. Не сме заедно вече няколко месеца, след 12 години, в които не сме се разделяли. Няколко пъти плаках- силно и неудържимо, но то стои в мен- непреживяно, сякаш го отхвърлям. Всъщност въобще не мисля за това, което е по- скоро лошо, отколкото добре.
Сигурно съм глупава, много глупава и наивна.
Обаче усещам само студенина. Всъщност не само, но ми е много трудно да приема реалността.(
Отхвърлям го и го пренебрегвам.
Как се справям със ситуациите?
Не ги създавам!
Не говори с никой!
Не се обаждай!
Мълчи!!!
Ще мине!!!
Ще спрат да те търсят.
Пъзелът ще се нареди само с правилните части
Обаче пак се чудя какво да използвам от себе си, за да се чувствам по- добре.
 Какво всъщност търся?
Нещо което не притежавам?
Кой ще ми го даде?
Защо ми е???
Съвършенството
Ето я моята цел без цена.
Това е моята цена.
Мисля... доколкото мога да мисля нетрезво.
Тук съм
и ще се оправя
без вас
по- добре от вас
защото мога да ви се присмея...
Защото умея да се извися…
Скъпи приятелю,
пиша ти, защото искам да се опознаем. Споделих ти неотдавна, че незнам какво търсиш и това е единствената причина, поради която не мога да ти го дам.
Ти не го разбра.
Каза, че е безсмислица.Или така ти изнасяше да отговориш?!?
Започвам да гадая, да пробвам различни подходи-  глупости и тъпотии от турски сериали, които никога не съм гледала.. Чудя се защо няма как да се получи, обаче знам че проблемът идва от неискренността. Събуди се! Моля те!!! Животът не е сън, той е само и единствено реалност.  Аз съм тук и съществувам, и искам, и очаквам, а ти не си готов, защото предпочиташ някой виртуален кон. . Ако това, което  искаш изключва мен без проблем  ще се отдръпна, само ми кажи .  Не мога да те чакам вечно, защото държа на времето си. Ако искаш да си поиграеш с мен и да ме захвърлиш в миша дупка, предполагам, че вече си осъзнал, че няма как да стане, защото и аз мога да бъда стена като теб, понякога.
Може би утре ще ми кажеш, може би утре ще ме прегърнеш докато спя, но…
-Прави каквото искаш!
- Страх ме е от Нищото
- То не съществува!
- Тогава какво има после?
- Навсякъде само бъдеще.