Привет,
намирате се в личното пространство на Таничка. Това е огледално копие на разхвърляната ми глава

Вторник, Януари 17, 2012

Обичам да пия мляко вечер. Поздрави на четящите!!!

Сряда, Януари 04, 2012

Докосване

Не можах да се сдържа и още на вратата те целунах, без да ме интересуват другите, въпреки че съм жена, която никога не целува познатите си, нито колегите и изключително рядко целува най- близките си приятелки. Знаех, че нямаше как да го знаеш.
Веднага седнах до теб с желанието да ме докосваш. И времето спря. Топлеше ме с поглед и чрез теб говореше всичко- нашепваше тихо, че искаш да бъдеш близо до мен.
Не можех да играя роли. Бях уморена. До теб аз сънувах най- сладките сънища, които никога няма да помня.
Ти ме събуди. Почувствах ръката, която нежно ме галеше. Момент, в който сме само ние, в една паралелна реалност, създадена само от двама ни и само за нас.
Не знам дали си общувал по този начин с друга жена, но ако има такава, то тя е най- щастливата жена на света, защото усеща закрила и обич.
Опитвах се да предусещам мислите ти и да ги осъществявам още преди да ги превърнеш в желание, а ти ги отричаше.
Неусетно сляхме поривите си. Те бяха толкова силни, че ти се уплаши от бурята.
Беше те страх да излееш същото чувство, най- чистото нещо, което изпълваше мен. " - Кажи ми го! Моля те!"- молех те. И ти ми го каза, по начин, по който и аз бях го казала някога. Изпитвахме едно и също, а сърцето ми крещеше, докато тихичко стенех в ухото ти. Не казах, защото думите  нямаха смисъл.Ти вече го знаеше.
Сега споделяхме обща вселена, където съществуваме единствено ние. Дори светът да свършваше с утрото аз бих продължила за тебе и с тебе, и след края му.
Тръгнахме си и се разделихме, защото никой не принадлежи на другия вечно.
Посрещнах първата зора на новата година с най- красивото чувство на тази земя. То още ме гали с нежност и топли дълбоко моята душа, точно като твоята ръка.

Събота, Януари 22, 2011

Гещалт

Невероятно е, че откакто и докато чета книгите на Хорхе Букай, се чувствам изключително спокойна и уверена в себе си. Заплениха ме идеите на гещалта, начина на самовъзприемане, приемане на света около нас и най- вече онова, което винаги силно ме интересува- междуличностните отношения и причинно- следствените връзки между тях.
Успях да преоткрия неща в самата себе си, които всъщност винаги съм знаела, които ме съставляват и се убедих, че именно благодарение и посредством тях аз възприемам света по този начин и съм това, което съм. Не това което трябва да бъда, нито това което искам да бъда. Аз съм това, което съм.
Трудно е да предадеш нещо обективно, когато си го възприел субективно.
Не винаги можеш да видиш цялостната структура, ако гледаш от позицията на единица, която я съставя.
Ето защо всяко нещо има своята противоположност и всеки има нужда от огледален образ, за да  "види" вътре в себе си.
Стабилността не се гради на абсолютност и истината не винаги е само една, защото гледайки я от различни позиции тя изменя формата си.
Цялостта и завършеността на всяко нещо не е съставена от две еднакви половини, а по- скоро от две противоположности, във всяка от които има част от другата.
Ин и ян. Елементарно, но и безкрайно изчерпателно и завършено.
Никога няма да разберем какво е добро, ако не познаваме лошото.
Начинът да мислим отвътре- навън не ни прави егоисти, а показва най- ясно възприемането ни на света. Нашият свят, на който ние сме център, колкото всяка друга единица, която е част от всичко около нас, но и център на вселената, която огражда самата нея.
Разбирателството в общуването между двойка единици, например се гради именно благодарение на баланса между тях. Смисълът на общуването е изграждането на връзка между двата центъра.
Естествено, че пътят за намирането на тази връзка, построяването на моста между хората, който ги свързва, чрез който те общуват, е индивидуален за всяка отделна личност. Невъзможно е някой да разбере какво говорим, ако не ни слуша.
За да можем да разбираме другите, тябва първо да познаваме себе си, защото именно нас самите виждаме отразени в очите на другия.
А за да общуваме, така че да разбират посланията ни неизменно трябва да даваме. Да даваме от себе си и  безусловно, непреднамерено, свободно, без предрасъдъци, само защото искаме, по собствено желание. Да го правим напълно непринудено.