Привет,
намирате се в личното пространство на Таничка. Това е огледално копие на разхвърляната ми глава

понеделник, февруари 18, 2008

Здравейте,
току- що като влязах и видях- 23 публикации. Учудих се сама на себе си. Странна работа е това писането. Все ми се иска да напиша нещо смислено. И успявам, но само в главата си и то само така, че единсвено аз да си го разбирам. Е, ето ме- абсолютно нерафинирана. Защото пишейки тук все се опитвам първо да осмисля идеята, да създам някакъв правдоподобен сюжет- увод, изложение и т. н. Ама нали все пак съм си аз, трябва да ме видите все някакси.Чета в интернет какви ли не глупости. Прави ми впечатление, че доста хора не са наясно със самите себе си и това не зависи от образованието или възрстта, просто смахнати типове. И аз започнах да се смахвам от този компютър, а и това всезнаещо и всеоткриващо гугле, ме кара да се чувствам някак нищожна. Ама вчера го изхитрих- упях да разгледам повечето резултати за думата, която търсех и не намерих отговора, който ми трябваше. Как така ли? Ами, защото не открих себе си. А и това нещо с редакциите много не ми допада.Като напишеш нещо на бял лист, то остава на него дори и да го задраскаш. Аз имам проблем с четенето на собствените си писания, защото нещо все не им е в ред. От това, което чета в блог бг имам чувсвото, че всички се мислят за големи умници и безспорни таланти. Само да им дадеш някоя препоръка и те: " Ама не ти не си ме разбрал, не си вникнал в текста, не става въпрос за това."Какво да му вникваш в скучния текст. Ето моя си е безмислен и аз напълно осъзнавам това, но продължавам да го пиша без да ме е грижа дали някой някога ще го прочете, защото всъщност го пиша за самата себе си.Не че не отварям пощата си по пет пъти на ден с тръпнещо очакванеда видя коментар, но липсата на такива не би ме накарало да спра да пиша. Очаквайте продължение...
Сега имам по-важна работа- да се ровя из интернет пространсвото, просто ей така безпричинно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Благодарна съм за всяко мнение