Привет,
намирате се в личното пространство на Таничка. Това е огледално копие на разхвърляната ми глава

понеделник, февруари 11, 2008

28.12.1996

Белият сняг пърха навън,
Всичко е като на сън.
Мойто съзнание отлита сега
и заживявам с радостта.

Любовта е птица, волна и щастлива,
но животът я представя уродлива.
Снегът се сипе и земята покрива,
но отдолу си остава сива.

Обещание след обещание,но какво от това,
щом нито едно не е изпълнено сега.

А снегът се стопява
и дори зоблуда не остава.

Представлението свърши!
Тръгвайте, СЕГА!!!

Представлението свърши
и не ракопляскайте така.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Благодарна съм за всяко мнение