Привет,
намирате се в личното пространство на Таничка. Това е огледално копие на разхвърляната ми глава

събота, февруари 09, 2008


Ако щете вярвайте, но моят син е Слънцето.Не ,не като прост епитет"слънчице" или "слънцето на мама".Той е Слънцето.Когато влезе в стаята те огрява винаги с усмивка.Когато те прегърне, те топли до дъното на твоята душа.А да ти даде целувка- това е най-разтапящия жест на света.Най-лошото е, че не мога да бъда строга с него.Но как да укоряваш Слънцето, за това че свети.Понякога се опитвам да му се скарам, а той навежда свенливо малката си главичка към земята и през сълзи на очи пак ми се усмихва.Какво да го правя, като ме погледне така?Не мога да му устоя и веднага забравям за хилядите бели, които е свършил и го преггръщам силно.

Още преди да се роди бях решила, че не искам да ме обича, а само да ме уважава.Повярвайте ми първите месеци много се стараех да не показвам нежността си към него, защото знам, че някога може да изпита жестока болка от моята липса.Но се провалих с гръм и трясък в това си начинание.

Да възпитаваш... отстрани изглежда лесно- следваш някаква цел и отстояваш позициите си докато я постигнеш, но когато насреща си имаш малчуган,така чист и неусквернен, топъл и чувствителен, не ти се иска да го моделираш.Искам да запазя в сина си първичното му начало.Не желая да го пречупвам, заради някъкви безсмислени принципи.Искам да си остане такъв какъвто е, да не се променя, защото той е Слънцето.

1 коментар:

  1. Да ви е живо и здраво Слънчицето !!! Да ви носи само усмивки, и да ви прави щастливи !
    Весело изкарване на Рождения Ден :-)!

    ОтговорИзтриване

Благодарна съм за всяко мнение