Привет,
намирате се в личното пространство на Таничка. Това е огледално копие на разхвърляната ми глава

петък, февруари 15, 2008

всяко зло за добро

Четиринадесети февуари отмина като празен, скучен ден.Намеше подаръци- сърчица, нито мили целувчици, дори топла вечеря нямаше. Целият ден бях на работа и се опитвах да се сетя, за нещо, в което съм влюбена. Няма такова, нито животът, нито работата, нито любимия човек... Всички безкрайно много ги обичам, но за съжаление виждам съвсем реално негативните им качества, не съм заслепена от изкрящата им красота. Жалко, но не съм влюбена в нищо. Нямах повод за празнуване. И баба нямаше. Намерих я вечерта с доста почервеняло лице и стойности на кръвната захар над 27 единици. Естествено пак не можа да ми каже какво е яла. Баща ми `и дал чаша бира. Чаша бира в нейното състояние може и да я убие... Нека пие нали и тя е човек.
Тази сутрин я намерих в онова ужасно, неадекватно състояние. Не искаше да си пие лекарствата. Отне ми цял час да я накарам. "За какво са ми? Не ги искам! Нищо не искам! Остави ме!"- постоянна ми повтаряше. Не се предадох. Обяснявах и за всяко шарено хапченце по отделно. Все и казвах, че сърцето и е много болно( то си е така) за миг се почудих дали пък да не и кажа за разсейките, които видимо замъгляват мозъка `и. Не няма нужда. Тази информация (ако я възприеме адекватно, което е малко вероятно в нейното летаргично състояние) би могла да я съсипе още повече. Реших да `и направя чай, но тя каза, че иска кафе. Кафето за нея, с това високо кръвно и хронична аритмия, си е доста опасничко. Все пак се съгласих . Дори бях щастлива, че иска нещо, че не `и е безразлично, че има някакво мнение колкото и неадекватно за момента да е то. Направих `и едно слабичко турско кафенце, подсладено със захарин и успях да върна усмивката на лицето `и. Безизразните очи, в които допреди малко не виждах признак на живот, светнаха. Тя изпитваше наслада. Наслада от всяка глътка, от това ще е тук, от това че живее. След малко си изпи и лекарсвата. Беше видимо ободрена, съгласи се да я изкъпя. Е, всяко зло за добро. Сигурно и баща ми за това`и е дал чаша бира снощи ( надявам се да е за това). Да видиш как очите `и грейват както преди, дори да е само за няколко минути, си е истинско щастие.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Благодарна съм за всяко мнение