Привет,
намирате се в личното пространство на Таничка. Това е огледално копие на разхвърляната ми глава

понеделник, февруари 11, 2008

Мойте чувства

Сипе се росата,
цветята си цъфтят,
а чувсвата във мен,
непристойно се топят.

Кърваво поточе,
във сърцето ми клокоче,
Мокри ми очите
и ми закрива бъднините.

Душевни мъки ме терзаят.
Гласовете в мен ридаят.
И виждам хората освирепели,
за плътски страсти са обезумели.

Чувствам тялото си омърсено
и много озлобено.
Но пречупено, през призмата на моите очи,
още по-силно ме боли.

Не мога вече да търпя.
Желая да умра.
Това е мойта дума- мой закон.
Това е и последния ми стон.
17.03.1997г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Благодарна съм за всяко мнение