Привет,
намирате се в личното пространство на Таничка. Това е огледално копие на разхвърляната ми глава

понеделник, февруари 11, 2008

Обида

Защо заспа?
О, сън блажен!
Ти взе я и посипа
я с орехови ядки.
Защо живя?
Защо умря?
Но как, как тъй заспа?
(И аз го искам, да!)

Ветрец подухва,
но навява плесен.
Славей пее,
но не е песен.

Някой развали магията!!!
И звездите посипа с катран.
Някой развали магията.
А кои е той, незнам.

Защото, ако знаех
той вече щеше да е мъртав.
Ако бях запомнила съня и кода,
щях да ида там...

Но уви, дългът ме чака.
Вятър плесен вее,
чучулигата не пее.
Животът си тече,
животът продължава,
в сърце обидата напича
и друга наближава.

2 коментара:

  1. :) Къде ме върна само... Може би трябва да представиш стиховете си с това, че си ги написала на 13 години. На повечето (не ми се сърди, Танче) си им личи, една детинска чистосърдечна наивност прозира в тях. Но това стихотворение специално е много силно.

    ОтговорИзтриване
  2. Имам такава идея за предсавянето, но понеже винаги правя всичко наопаки и още незнам как точно да стане. Това стихотворение винаги ми е било едно от любимите, но някак си все избледняваше като тема пред всички останали. Няма да забравя как предизвиках саркастичен смях у една приятелка на майка ми с него.Тя ме попита защо точно с "орехови ядки" и аз и отговорих съвсем искрено, че когато го пишех, до мен имаше купичка от ядките и просто повдигайки леко глава ги погледнах и ги включих в творбата.Много ме обиди тя тогава, но както и да е. А заглавието му е съвсем прясно.Толкова години си е седяло безименно, горкото.Написано е по повод на едно скарване с майка ми, след което аз и бях много обидена и седнах да пиша, а нейната ответна реакция бе, че заспа. Сто поцента измених предсавата ти за стихотворението, нали? За това май не е редно да се правят анализи .Какво е искал да каже авторът? Дрън-дрън.Важно е как ти го приемаш и разбираш.

    ОтговорИзтриване

Благодарна съм за всяко мнение