Привет,
намирате се в личното пространство на Таничка. Това е огледално копие на разхвърляната ми глава

четвъртък, февруари 28, 2008

малки кътчета

който не е хапвал финокио- ряпа да яде



погледа на продавача
това е най- свещеното място в магазина малцина са го докосвали
гъбки, репички и любимото ми селари пред него нашата целина бледнее
любимите ми италиански ябълки червените са много ароматни и хрупкави, а златната превъзходна не се нуждае от коментар


избран изглед встрани от погледа на продавача ето тези зеленчуци седят редом с мен по цял ден е, някой късметлии се мушкат в пликчета и заминават на разходка
Както вече знаете аз много си обичам магазина, не само защото той е първия плод на любовта ни с Цветан- първото нещо, което сме създали заедно, но и защото това място винаги ме зарежда с енергия. Представете си по цял ден да седиш из тази плодово- зеленчукова градина, да слушаш музиката, която харесваш и да си похапваш от каквото ти душата пожелае без да се притесняваш за килограмите. На всичкото отгоре постоянно влизат хора- познати, непознати, глупави, интелигентни, всякакви. И почти всички коментират нашата градина.И си разказват целия живот в магазина. Споделят проблемите си като на психоаналитик. И всички се възхищават на нашето творчество, докато не се загледат в цените. И тогава започват да псуват...

Но добре че не за всички цената е от решаващо значение.
И знаете ли кое е още по- готино? Че мястото си е мое- неприкосновено е. На много малко хора разрешавам да се докосват до моята градина. В нея само аз бера плодовете. Клиента винаги е прав и получава това което иска, но само ако знае точно какво иска.
Естествено имам си любимци(с дълбоки кесии), които винаги получават най- доброто.
Абе, обичам си работата какво да ви обяснявам. Повече друг път, ако имам сили...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Благодарна съм за всяко мнение