Привет,
намирате се в личното пространство на Таничка. Това е огледално копие на разхвърляната ми глава

понеделник, февруари 11, 2008

Разни правила, разни принципи

Преди известно време бях на гости, в северната част на испанската провинция Кастилия и Леон, в един малък областен град. Голямо преживяване беше.Явор беше още бебешор на осем месеца...
Един топъл , слънчев ден (а там е доста топло и слънчево особено през август) една сънародничка- Лили, реши да ми покаже прелестите на града. За целта станахме рано и повървяхме няколко километра пеша до центъра, та да се поразходя(?) и аз да видя свят. Естесвено най-голямата забележителност на града- катедралата, я видях само отвън, нямало как да вляза с количката, защото имало стръмни стъпала.Е, добре- не рискувах, въпреки че много ми се искаше . Слънцето започна да "понапича" и предложих на "екскурзоводката" ми да се ориентираме към завършване на културно-образователната ни разходка. Запрепускахме обратно, по тесните централни улички. Умирах от глад. Неволно отправих жаден поглед към нещо приличащо на закусвалня.Лили ми обясни, че на това място правят най- хубавата тортия в града, но може би някой друг път ще я посетим да хапнем.Наистина трябваше по-бързо да прибера детето вкъщи, на хлад.

Стигнахме до някаква спирка.Оказа се обаче, че количката ми може да се качи само в специален автобус.Все пак се пробвах един-два пъти да я натикам, през тесните вратички, но уви. Чакахме около 30 мин., докато дойде автобус, в който да можем да се качим с количката.

По принцип, като правило всички се качват от първата врата, където шофьора упражнява и задължението си и на контрольор.Но с количка можеш да се качиш само от втората. Докато влизах с Явор Лили ми купи билет. Тъкмо се заоглеждах за място, където да се "подпра" с количката, когато останових, че има още три майки като мен. Какво пък толкова?!? Е, да, ама не! Шофьора на автобуса не пожела да тръгне.Нямало право да вози повече от две колички. Искаше да слезем.Аз последна се качих и въпреки дългото чакане, бях готова веднага да сляза.Лили обаче ме избута отново навътре и започна да крещи нещо на шофьора. Щели сме да слезем само, ако и върне парите за билетите, което той просто нямаше как да направи с тяхната система за таксуване. Започна да ми става неприятно. Още от малка мразя скандалите.Пък и закона си е закон.Щом автобуса е предназначен само за две колички... Обстановката се нажежи. Шофьорът упорито отказваше да тръгне и заплаши, че ще извика полиция. Останалите пътници също се включиха в данданията.Неможело да чакат полиция да разрешава проблема, трябвало веднага да слизаме, защота закъсняват за работа.

Преразказвам диалозите, защото аз лично не разбирах и думичка ,от това за което се карат. Тона , с който говореха ми се струваше ужасно завишен и ми идеше да потъна в земята от срам.Но Лили беше купила билета, следователно тя командваше парада.А и нито една от другите майки не желаеше да слезе. Едната- типична испанка, с хубаво пухкаво бебеце и скъпа количка, твърдеше, че се е качила първа и скоро я изоставиха в спора.Жената, която се беше качила втора, приличаше на пуерториканка, скромна и тиха и тя се настани на указаното за колички място и повече не се включи в разправията. А Лили и третата майка, която беше с още една по- възрастна жена(явно бабата на детето), продължаваха да крещят. Абе разправия в автобус. Досущ като в България.Само дето не знаех за какво иде реч и на коя страна всъщност съм.Постоянно побутвах Лили по рамото, за да я накарам да слезем или поне до ми даде информация как се развива спора.Все пак ставаше въпрос за мен.Тя нервно превеждаше откъслечни фрази и непреклонно стоеше на мястото си. Отстояваше принципите си, въпреки че ако дойдеше полиция веднага щяха да разберат, че пребивава нелегално в страната им.
След няколко минути, които тогава ми се сториха като цяла вечност в ада се стигна до споразумение, аз и майката която се беше качила трета да сгънем количките (които нямат право да се возят) и да седнем с децата си в скута.Да, ама мойта проклета количка не щеше да се прибере, блъсках я, удрях я, но нищо. Всички бяха вперили злобен поглед в мен. Видях в огледалото шофьора, които гледайки към мен, измърмори нещо с злорада усмивка и... най-накрая потегли.После Лили ми обясни, че изречението било някаква подигравка към счупената ми каличка.Тогава това не ме интересуваше, просто исках да изчезна от срам.Повярвайте ми по-унизена никога не съм се чувствала.Най- много ме беше яд, че не разбирах за какво си говорят.Целият път прекарах с наведена глава, не желаех, дори и неволно да срещам укоряващите погледи на хората.Чудих се В България как бих реагирала в подобна ситуация, но каквито и варианти да измислях, все стигах до извода, че в България е напълно абсурдна, дори и идеята за такава преживелица. Та нали у нас никой не спазва правилата и не отстоява принципите си докрай!?!
По време напътуването другите две жени със сгъната количка започнаха да си шушукат нещо. Всушах се в речта, защото ми се стори позната Ами да, по дяволите- те говореха на български. О, господи къде се намирах всъщност, в какво се бях забъркала. Три българки успяха да спретнат истинска циганска разпра, в един малък и красив испански град. Не можех да си простя, че моята количка беше повод, за тази унизителна случка и се ядосах, още повече.
Най- накрая дойде заветната спирка. Оказа се, че и другите българки слизат на нея.На вратата на автобуса, те пак започнаха да крещят нещо на хората за довиждане и когато вече бяха на улицата, по-върастната изплю от устата си една цветиста българска псувня, като към нея добави: "Дошли сме тук да им бършем задниците, а те не ни уважават!"
Странното изречение отекна дълбоко в главата ми. Помислих си:"Е, как да уважаваш този, на който плащаш да ти бърше задника???" Нищо не им казах. Изпушихме по една цигара, на улицата, обменяйки общи приказки и се разделихме. Всеки по пътя си. Всеки с грижите си.
Повече не излязох с Лили. Може би от страх, да не изпадна отново в подобна ситуация. И до днес не мога да разреша проблема. Как трябваше да постъпя, за да избегна грозната сцена и кое беше вярното в случая: правилото или принципа?

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Благодарна съм за всяко мнение