Привет,
намирате се в личното пространство на Таничка. Това е огледално копие на разхвърляната ми глава

понеделник, февруари 11, 2008

Моята илюзия

Днеска бе прекрасен ден,
в него бях щастлива.
Чуден ден-одухотворен.
Аз бях толкова игрива.

Бях сама, не бях самотна.
Бях със моя идеал добър.
Бях учудена от туй, че съм грамотна
и, че мога да чета от книгата вълшебна,
книга тъй целебна и потребна-
мойта златна книга на мечтата.

Ето, аз пак съм при нея
и нежно разгъвам лист по лист.
Чета я и си спомням за змея
и за онзи жалък глист,
унищожен от самотата.
"Ха!"-със смях аз спомням си играта.

Продължих да летя по висините,
припомняйки си за игрите.
Аз летях със ветрове,
но не вярвах, не , не, не.

Бе тъй просторно и чисто,
неусквернено, добро, незамърсено.
Не беше нищо необикновено,
но беше толкова вълшебно.

Отново бях при старите приятели
и те се радваха, че пак съм тук- при тях.
Приятели- добри, а не предатели,
с каквито доскоро играх.

Бях приятелка със зверовете,
пак бях смела и добра.
И когато казах аз: "Простете."
другите с насмешка отговориха: "Ура!"

Беше тъй прекрасно, неземно,
беше нещо съкровено.
Беше изпълнение на моята мечта,
в нея бях с другите-а не сама.

После, внезапно нещо изшумя,
удари гръм.
Аз усмихнато отворих си очите
и видях, че всичко беше сън.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Благодарна съм за всяко мнение