Привет,
намирате се в личното пространство на Таничка. Това е огледално копие на разхвърляната ми глава

сряда, март 12, 2008

3 л. ед.ч.-тя, то, той

(всяка прилика с действителни лица и събития е напълно неволна)





Тази сутрин тя пак трябваше да става рано.Нещо, което никак не `и допадаше, но нямаше друг начин, налагаше се да изпрати една позната до аерогарата.Събуждането никак не беше приятно, дори сутрешното кафе, уплътнено с две цигари не успя да я ободри.

След като напръска лицето си с няколко капки хладка вода, се погледна в огледалото и установи, че около очите `и има доста размазани остатъци от вчерашния грим, но това не я накара да го изтрие.

Винаги се вълнуваше, когато ходеше на аерогарата, ж. п. гарата, а дори и на автогарата.Тези места променяха емоционалното`и състояние, дори когато не пътуваше, а просто изпращаше или посрещаше някого.

Придвижването из софийските улици в девет сутринта, съвсем не беше от приятните изживявания, но поне изразходваното време, донякъде подпомогна за разсънването`и. Въпреки задръстването, успяха да стигнат по план и да се наредят на checк in гишето.Тя естествено започна да философства как времетраенето на пътуването, би могло да се съкрати, ако крайната точка е в друг по- близък град до целта на пътуващата.Правеше го не за да доказва добрите си географски познания( каквито нямаше), а по- скоро за да запълни малкото оставащо време до полета.Неясно защо, един младеж от опашката се включи в разговора.Тя го огледа с любопитство.Тогава очите им за първи път се срещнаха- пламтящи, жадуващи, търсещи, добродушни.

Ни в клин, ни в ръкав , с поглед отправен към нея, изпълнен с надежда, младежът попита:"Ти ли ще пътуваш?"Очите им се срещнаха отново, неволно, съвсем случайно. Осъзнавайки скритият смисъл на въпросът му, тя дълбоко съжали, че не може да тръгне с него, че въобще е дошла на летището, за да го срещне и да го забрави. Защото в неговия поглед имаше нещо смътно и едва доловимо, нещо което тя никога нямаше да разбере, но точно сега то неустоимо силно я привлече.

И той също го почувства- онова странно усещане, някаква вътрешна, взаимна топлота.

Осъзнавайки абсурдността на ситуацията, тя избягваше погледа му няколко минути.Но той привлече вниманието`и пак като `и подаде няколко български монети.Не искал да ги влачи из джобовете си, не му трябвали.Съпротивата `и я накара да докосне ръката му, за да я избута със своята към собственото му тяло. "Не!- настояваше той-Моля те вземи ги!" И тъй като тя упорито отказваше, той направи една крачка напред, към нея и ги пъхна в джоба на панталона `и.

Тогава и двамата се почувстваха ката стари приятели, сякаш се познават много отдавна.

В този момент тя престана да изпраща познатата си. Изпращаше него.В няколкото минути, в които им оставаше да бъдат заедно на опашката, успяха да обменят още няколко изречения по между си.Безсмислени, отвлечени, кратки. Топли, сърдечни, близки.

Познатата `и остави багажа си, взе бордната си карта и двете се отправиха към мястото, където пътниците и изпращачите се разделят.Сбогуваха се. Въпреки, че пътничката вече се беше отдалечила, изпращачката остана на мястото си. Изпитваше силна физическа нужда да изпрати още някой. Искаше да изпрати и него, да го зърне още веднъж. Естествено обаче не можеше просто да стои и да чака един напълно непознат, затова извади телефона си и набра номера на човека, който трябваше да я закара от терминала до работата `и.

Навела глава настрани, докато слушаше в едното си ухо сигнал "свободно", тя усети една мъжка ръка да докосва нейната.Стисна я нежно и я погали."Чао. Пази се... много.Много се пази..."-чу за последен път плахият му глас. " И ти с пази."- отвърна му тя и продължи в противоположна на неговата посока, към изхода. Без да се обръща назад.

Чувството, което я обзе след това бе много силно и познато.Не `и се случваше за първи път да копнее и да мечтае по нещо непознато, чуждо, химерично, същевременно осъзнавайки напълно абсурдността на собствените си желания.

Въпреки всичко знаеше, че чувството няма скоро да я напусне, че споменът за онзи поглед ще топли още дълго обърканата `и душа.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Благодарна съм за всяко мнение