Привет,
намирате се в личното пространство на Таничка. Това е огледално копие на разхвърляната ми глава

сряда, март 26, 2008

Не знам вие как се чувствате като четете тези глупости, но Аничка е права- като поогледах, установих, че мястото ми наистина е доста разхвърляно.Напоследък нямам много време- твърде много ангажименти с лица от фамилията, но въпреки това след всяка публикация главата ми се избистря. Е, какво повече да искам от горкия блог, той всъщност ми дава възможност да опозная сама себе си. Ето и последното прозрение, което ми дойде след премисляне на поредната публикация:
Много бъркам с представата си за баща си. Той не е от лошите, всъщност аз съм лошата дъщеря. През целия си живот не съм се вслушала в нито една негова дума. Не защото винаги е грешил, аз просто съм отхвърляла всеки негов съвет по какъвто и да е повод, за каквото и да е.Обаче когато преди няколко години осъзнах, че копирам(в пълния смисъл на думата) поведението на баща си, това съвсем не ме учуди. Казах си: "Много ясно, няма да се държа като майка си, я!"И тия дни осъзнах, че имам доста грешки спрямо него.Той наистина се опитва да създаде контакт с мен, по неговия си изопачен начин. И нещо друго- понеже се държа точно като него и не ме е страх да му кажа в очите, че не ми пука от неговите заплахи и съвсем естествено ми идва от вътре да му вдигам скандали за това, че ми държи сметка( аз на него се карам всъщност, а не той на мен, това осъзнах) съм го наплашила горкия човечец. След като се скарах с него преди известно време, той не посмя да се прибере няколко дни. Когато го заварих по- късно една вечер в къщи(при баба ми) той вече въобще не ми се сърдеше и се правеше, че нищо не се е случило, и си готвеше бобец. Чак ми стана мъчно за него тогава, аз съм много жесток човек. Мисля, че той с право се страхува от мен, точно както майка ми се страхуваше от него, защото аз съм пълно бощино копие.Ако не вярвате в това(все пак не го приемайте съвсем буквално, тате не трепери като ме види, просто през годините съм го научила да не се бърка в моя живот и че няма думата там) ще ви разкажа една скорошна случка, която доказва твърденията ми.
Тате купува На Яворчо, шоколадчета от тези на блогчета Kinder. Всеки вечер като ходим при баба Яворчо си взима по едно шоколадче, за награда, че `и е дал лекарствата. Онази вечер и баща ми беше там, даде на Яворчо две шоколадчета. Като ги изяде ми каза: "Мамо, оче тад"(в превод- още шоколад)Аз естествено казах- не, не може повече. Баща ми обаче- " Дай му на детето още малко бе, аз едно време така ли се държах с тебе!!!" "Няма пък да му дам"; " А бе дай му,бе" Детето ни слушаше и много добре ни разбираше. Баща ми стана и му даде още едно блокче шоколад, обаче Яворчо го държеше в ръцете си, гледаше към мене и не смееше да го отвори, защото знаеше че аз не съм съгласна да го изяде. Баща ми много се ядоса от този факт: " Яж, бе как може да те е страх от майка ти. Нали аз ти го давам. Виж аз съм по- голям от нея! ... Тя ли е по- страшна от мен? Трябва от мен да те е страх не от нея" Яворчо обаче отвари шоколадчето чак когато аз му разреших, с което естествено много се гордея, но не това има за цел да ви покаже описаната случка. Учудването на баща ми, за респекта който имам у детето толкова го учуди, че като че ли той сам себе си се опитваше да убеди " че е по- голям" Както и да е изводите си вадете вие. Важното бе да ви кажа, че съм много гадна. А сега ме извинете- бързам. И без това стана много дълго. Надявам се скоро, пак ще се чуем.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Благодарна съм за всяко мнение