Привет,
намирате се в личното пространство на Таничка. Това е огледално копие на разхвърляната ми глава

четвъртък, май 08, 2008

някъде през 2000 г.

Преглеждайки живота си съвсем формално- отзад напред, аз виждам себе си в различни сцени.Понякога просто не мога да повярвам, че съм извършила това или онова нещо, което сега ми се струва толкова нелогично и нереално. Все пак се радвам, че с целия си този акъл съм оцеляла до сега, за да мога да се върна назад и да го видя така, както се е случило- идиотско и тъпо.
Смятам че всеки вижда себе си и своето минало не отстрани, а разглеждайки го отвътре навън.
И в крайна сметка се оказва, че губещи и победители няма, а само пространствено- времеви несъотношения с реалността, само потъпкване на личността и нейните ценности , за сметка на друга такава , която по този начин издига себе си като по- висша от унизената.
Удовлетвореност така не може да се постигне. Но как можеш да накараш някой да те оценява? И има ли въобще смисъл от това? Аз съм си аз и смея да твърдя, че познавам много добре себе си и възможностите си. Това, че не мога да накарам някой да ми повярва ми причинява доста болка и неприятности.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Благодарна съм за всяко мнение