Привет,
намирате се в личното пространство на Таничка. Това е огледално копие на разхвърляната ми глава

четвъртък, май 08, 2008

***

на Цветан


Душата ми не пее.
Тя носи жалък стон,
над който все се смее,
човекът в бял балтон.

Душата ми не грее.
И в сянка все стои.
И вместо да се смее
все тъжничко шепти.

Тя иска да говори
на твоята душа.
Не иска все да спори
за глупави неща.

Тя иска да обича
нежно твоята душа.
Без нужда да се врича
в бездушната съдба.

Душата ми е порив.
Душата ми е ръб.
Душата ми е молив,
за жалост доста тъп.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Благодарна съм за всяко мнение