Привет,
намирате се в личното пространство на Таничка. Това е огледално копие на разхвърляната ми глава

четвъртък, май 08, 2008

--

Ще завали ли или не?
Ще гръмне ли отново гръм или ще спре да свети слънцето над мен? А сега съм толкова трезва






------

Вече нищо не ме интересува. Всичко ми се струва толкова скучно и безмислено. Общото чувство, което ме е обхванало се нарича безнадеждност. И тази безнадеждност ме изпива и стопява. Превръща ме в мъртвост. Едно мъртво, безсмислено, сдухано същество, което се движи по инерцията на изгряващото слънце. Сякаш ме е обладал зъл, нечист дух, който не желае да напусне земите ми . Иска от мен да продължавам да бъда такава. Иска от мен да се предам. Нечистия ме гони през огъня от моя срам. Чувствам се обречена на пълна загуба. Достойнство и чест се превръщат в прах. И времето, и чувството...... Аз нямам личностно пространство..

2 коментара:

  1. Чудно ми е защо се ровиш в миналото си? Да се занимаваш с миналото е същото и като да се занимаваш с бъдещето и двете са извън възможноста ни да ги променим!Иначе ми е интересно, познавах и други хора които са били в твоето положение на твоята възраст. Явно всеки има един период в който затъва и стига до дъното.

    ОтговорИзтриване
  2. И аз незнам защо се ровя. Просто съм написала много неща, които искам някой да прочете, които са важни за мен.А сега съм в някакъв странен период, в който преосмислям и понеже задачата на блога ми е да опозная по- добре себе си, може би затова го правя. Иначе за миналото и бъдещето си напълно прав, обаче е хубаво да се върщаш назад, за да осъзнаеш откъде си тръгнал, докъде си стигнал и накъде отиваш.Радвам се, че ти е интересно и се надявам да има хора, които прочитайки станните ми бъртвежи да могат да си направят някаква асоцияция от това.

    ОтговорИзтриване

Благодарна съм за всяко мнение