Привет,
намирате се в личното пространство на Таничка. Това е огледално копие на разхвърляната ми глава

петък, юли 04, 2008

някъде към 10- 10 и нещо

На третата сутрешна разходка из дивата природа, с Яворчо успяхме да намерим въдицата, която бях хвърлила по- рано в тревата. Преди участъка с шубраци и телена мрежа, срещнахме и двамата рибари. Единият- свеж и ентусиазиран, макар и да не бяха хванали нищо, с абсолютно трезв и бистър ум премисляше следващата риболовна дестинация. Другият въобще не можеше да мисли, след приключението, на което бе подложен.
Към 8,30ч. вече бяхме преодолели известен участък от магистралния път и след около километър и половина криволичене по ливаден коловоз, достигнахме малко спретнато язовирче, насред ниви със слънчоглед. До сами пътя имаше широка окосена полянка, няколко пейки, огромен навес с дървена маса, на два метра от която имаше голяма зидана пещ. Стори ни се сравнително цивилизовано и спокойно, затова решихме да прекараме на това местенце времето да обяд.
Веднага след ката излязохме от колата един сънит чичко отвори вратата на фургона си, разположен в началото на полянката и ни разказа ценоразписа.
Четири лева на човек и си плащаш рибата, естествено.Не много скъпо удоволствие, но за това пък напълно подходящо за втора закуска.
Докато Цветан си разпъваше въдиците, аз изсипах шест пакетчета 3в1 в бутилка от половин литър с мляко, опитвайки се да се разсъня. Кроасани, бисквити и последната трета "уникална комбинация" на Coca-Cola с кафе, допълнени с много свеж въздух и цигарен дим ме караха да се усещам добре.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Благодарна съм за всяко мнение