Привет,
намирате се в личното пространство на Таничка. Това е огледално копие на разхвърляната ми глава

сряда, юли 02, 2008

събота вечер

Тъй като бях проспала следобеда, а нямаше нищо свястно за ядене, единственият избор, който имах бе да изпържа кюфтета и картофки.Предприех самотна следобедна разходка из Радотина за кайма и лук.
По пътя попитах една баба, която копаеше нещо в градината си, дали вървя в правилна посока.Жената ме упъти, но в замяна ме попита на кого съм на гости. "На едно момче"- отговорих и продължих да вървя. Прекосих рекичката и стигнах до кметството. Снимах селското площадче с два паметника, разположени от двете му страни. Единствения човек, който ми позволи да го фотографирам, определено не беше в трезво състояние., но естествено и той , заваляйки думите ме попита как съм попаднала в селото.
На връщане се прибрах по друго, по- малко мостче. Направих много салата за бутилката водка, която на другата сутрин изхвърлих в боклука.
Намерих една изключително малко тиганче, в което всичко се пържеше ужасно бавно,но затова пък пасваше идеално на свръх мъничкият котлон.
След литър и половина бира, някъде към 12 вечерта се отказах от пърженето и прошепнах на Цветанчо, без да се обяснявам на околните, че си лягам. Проснах се на диван от шестдесетте години на миналия век и заспах мигновено в прегръдките на Яворчо.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Благодарна съм за всяко мнение