Привет,
намирате се в личното пространство на Таничка. Това е огледално копие на разхвърляната ми глава

петък, юли 18, 2008

Състояние

Тръгвам. Вървя. Искам възможно най- скоро да се отърва от това до болка познато скучно място. Бързам. Не се отклонявам от тесния път- не искам да се разсейвам в незначителни безизходни отсечки, за да не се налага да се връщам там откъдето съм дошла. Няма нужда да мисля- мога лесно да се водя по полъха на вятъра, галещ ме в гърба, но не мога да изгоня натрапчивите мисли. Къде отивам? Бягам от нещо ужасно досадно към друго още по- рутинно и клиширано.
Стигам подножието на ниско възвишение. Да го заобиколя ли? Няма ли да е по- лесно, ако не стигам до върха? Спирам за миг. Оглеждам се наоколо. Назад- неясен сумрак, а напред само тъмнина. Земята е суха и камениста, а звездите много, много далече.
Понасям се право нагоре, но вторачена в мишената загубвам идеята за целта. Явно съм се устремила към нещо, което не мога да достигна. Вятъра се обръща. Да се върна ли и аз назад? Няма смисъл. Уморих се. От себе си. От всичко. Ще поседна на студената земя да почина малко и да си помисля какво оставих назад и какво би могло да ме чака нагоре.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Благодарна съм за всяко мнение