Привет,
намирате се в личното пространство на Таничка. Това е огледално копие на разхвърляната ми глава

вторник, юли 22, 2008

Слизайки от автобуса в дъждовната сутрин чух клаксон на кола- погледнах, човекът в нея настойчиво махаше. Не го познавам, направих още две крачки, но той продължи да ми маха и свали стъклото. Италиянец- обясни на ужасен български, опитваше се да стигне до централна гара и искаше да му помогна. Усмихнах се, ама как да му обясня. Направо и надясно- само това ми се изтръгна от устата- напълно незадоволително, за да стигне до гарата. А той реши, че е достатъчно. Какво можех да направя? Обърках го. Но той беше толкова доволен от моето скромно еднодумно обяснение, че даже ми благодари( не разбра, че не съм свършила с насоките, а само се чудя как да му обясня). Не изчака да помисля, явно бързаше(дано да не е много). Ама и аз съм една... Махнахме си за довиждане и аз го оставих с ясното съзнание, че няма скоро да стигне до гарата.След пет минути се почувствах адски гадно. Горкия човечец, помисли че съм му помогнала, а аз най- вероятно само го обърках. Въобще не трябваше да се опитвам да го насоча, сигурно сам щеше да се оправи по- добре. Е, дано следващият, който попита да не е като мен.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Благодарна съм за всяко мнение