Привет,
намирате се в личното пространство на Таничка. Това е огледално копие на разхвърляната ми глава

вторник, юли 22, 2008

буфер

Имам двама приятели, които имат някаква странна връзка помежду си, но отричат да има каквито и да е чувства между тях. Само два- три пъти съм ги виждала заедно, все се срещам с тях поотделно. Той твърди, че не я харесва, но винаги когато е лошо времето я чака пред блока `и сутрин да я закара на работа. Тя все казва за него, че е " много зле", ама винаги ми разказва за срещите им. Той също ми споделя всеки път за нея. Много ми е забавно да слушам една и съща история с лирически отклонения и елементи на разсъждения от две различни гледни точки. Докато слушам разказите им никога не се издавам, че вече съм наясно с информацията от другия източник, само се подсмихвам. Интересното е, че когато след края дадена история се опитам да събера разказа в едно винаги има разминавания. Ако ги споделя с разказвача (независимо кой от двамата е) винаги чувам- " не е вярно! не беше така". Става още по забавно, ако се опитам да настоявам (нещо от сорта-" но как той\тя ми каза друго, не е било точно така" или " ти не си я\ го разбрал искал(а) е да каже..." ) впрягат се много и двамата и започват да спорят с мен кое точно как се е случило и защо той\тя се е държал(а) така. Познавам ги много добре, но те си общуват помежду си на различни езици, както аз си говорих с италиянеца на спирката, а когато аз се опитвам обективно да " превеждам" от единия на другия, след като съм изслушала и двете субективни версии положението става още по- заплетено. Чудя се да продължавам ли да се забавлявам( защото техните двувариянтни разкази на едно и също нещо са наистина много весели отстрани) или да ги оставя, въпреки че знам, че никога няма да могат да чуят истински духовните послания на другия.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Благодарна съм за всяко мнение