Привет,
намирате се в личното пространство на Таничка. Това е огледално копие на разхвърляната ми глава

сряда, юли 16, 2008

студено

Най- накрая успях- без мишка. Отне ми десет минути, но все пак успях. А, какво исках да пиша ли? И аз точно не знам. Нещо от серията тъпи.Като чета разни блогове и все оставам с впечатлението, че всички са щастливи, че живота, макар и доста труден е някак подреден според личния план на всяка личност, че всеки прави точно това, което го кара да се чувства доволен от себе си, че всеки е създал свое идеално битие. Само аз ли се чувствам тъпа и незадоволена от себе си? Ехо, вие там от идеалния свят с изрядното душевно хладнокръвие, на вас говоря. Аз не се чувствам много добре. Как го постигате вие душевното равновесие, защото моето нещо куца? Все не ми достига една малка прашинка, за да бъда щастлива. Това ли било то реалността? Ми то много скучно, бе. Както ида е. Май пак съм прекалила с водката, но това не трябваше да го пиша, защото ми казаха да не пиша нищо в блога(б.р. лично имам в предвид, че то какво друго да е). Може да не знаете, но моят блог всъщност е много комичен. Снощи го прочетох целия и се смях от сърце. Добре, че нямам много посетители. Все пак за мен е важно самото писане.
И така мишката се скапа още от сутринта. До обяд, някак си я изнасилвах да работи, но сега съвсем отказа и едвам се справих с тия купища от бутони, за да стигна до тук. Ама, на- успях. А, защо ли толкова много исках? Каква беше тази физическа нужда насред полунощ? А, да заради живота. На гости ми беше една приятелка, която ми разказа за друга приятелка, на която живота много се скапал и то след десетгодишна връзка. И стигнах до извода, че каквото и да правим все сме си същите- неудовлетворени. Ние, с мечтите, копнежите, страстите и страховете си. Ни назад, ни напред. Уж крачим по широкия друм- създаваме, разваляме и после пак градим, а всъщност си оставаме едни и същи- едно затворено нещастно общество. Поне с мен е така. По- точно имам такова светоусещане. Прочетох го. Тъжно.
Аз поне не съм мръднала хич. Още се чувствам онова малко момиченце, което след много страх в една , хладна вечер, под закрилата и лекия полъх на трите високи брези, до самата улица, точно след мостчето усети първата целувка на устните си- най- нежното и красиво нещо, което и се беше случвало в живота.И след това всички правилни решения, винаги според обстоятелствата- най- верните, така че да не изневеря на себе си, да не се претопя(т. е. да не взема да слушам чалга или бог знае какво) да се запазя, но и да преодолявам- онова трудното и тягостно усещане дето все ме преследва. И защо пък това? Не е ли по- лесно да се гмурнеш в нищото и да престанеш да изпитваш чувства, да се предадеш на течението и да се потопиш в рутината. Стига, че вече май някъде между буквите се изгубих. Къде съм

6 коментара:

  1. Що пиеш сама бе, мори? То тея разсъждения идват именно в такива моменти. ;) А това, че при другите (блогове) ти се струва всичко розово и прекрасно, то е именно защото хората следват принципа "да не пишат нищо лично". Не е лицемерие, а самозалъгване. В крайна сметка реалността е въпрос на самонавиване. Имам една приятелка, която винаги ми действа като инжекция оптимизъм. Веднъж я питах дали някога се е натъжавала през живота си. Тя ми каза: "Да, разбира се. Но ако се отдам на това чувство, какво хубаво ще намеря?" Звучи простичко, но явно си е до природа. И самонавиване. Ма действа при момичето, що не пробваме и ние?

    ОтговорИзтриване
  2. Не бях сама. Само дето Цветан заспа много бързо и не можах да му разкажа за вълненията си, а все пак след извесна доза алкохол човек има нужда да се поразкисне малко, да сподели с някой нещо.
    А по отношение на самозалъгването- когато ти е студено колкото и да си повтаряш, че ти е топло- файда никаква. Не можеш да лъжеш собствените си усещания, а пренебрегването им, бягството не може да реши проблема, всичко продължава да се таи някъде дълбоко, докато не назрее момент да избухне с тройна сила.

    ОтговорИзтриване
  3. Не бягство, а гледна точка. Самонавиването важи и в двете посоки - положителна и отрицателна. Когато ти е студено, потърси нещо, с което да се завиеш; запали огън или пий една греяна ракия. Да лежиш на пода и да си повтаряш колко ти е студено също не е вариант. Това имах предвид. Не че го мога.

    ОтговорИзтриване
  4. С теб става все по- трудно да се спори.Все пак не се е случило нищо кой зае какво( най- големия ми проблем е че не мога да намеря ваксата за коса, коята ми препоръча фризьорката), но е тъпо да се самозалъгваме. Човек има нужда да споделя и негативните си емоции с другите.Не може все да си добре и само да преглъщаш и да си мълчиш, да не споделяш нищо лошо, за да не би случайно и някой друг да се почувства зле от това (а все пак може и да се зарадва!). Всичко е еднакво важно като усещане- и хубавото и лошото, а аз обичам да изразявам с писане състоянията в които изпадам, независимо от характера им.Това за мен е най- добрия начин да "се излекувам", защото понякога няма с какво да се завиеш, няма дърва за огън, а от ракията знаеш, че после ще те боли глава.

    ОтговорИзтриване
  5. Не си сама! И аз съм от емоционално и душевно удовлетворените!

    ОтговорИзтриване
  6. Мързи ме да прочета какво са написали другите,тъй че ще кажа каквото имам да казвам аз ... Напълно щастливи хора няма ! Всеки си носи винаги по една мъничка болка,колкото да му напомня , че трябва да слезе на земята . Важно е да се научим да балансираме нещата.

    ОтговорИзтриване

Благодарна съм за всяко мнение