Привет,
намирате се в личното пространство на Таничка. Това е огледално копие на разхвърляната ми глава

вторник, август 05, 2008

ЗА ГАЛЯ

Галя е едно грозновато момиченце, което доста дълго мислех за момче, с широка усмивка и големи зъби. Галя е от дома за сираци в "Надежда". Не съм я питала никога на колко години е, защото знам, че сираците, които често ме навестяват в магазина са много чувствителни и лесно се привързват, но предполагам че е около десетгодишна.
Другите завиждат на Галя, защото почти винаги когато влезе в магазина аз `и давам нещо.Веднъж дори едно обидено малко сираче ме попита- "Но защо даваш само на Галя?". Как да обясня, че не мога да давам на всички, че не съм благотворително дружество, а злобна леличка в магазин за плодове и зеленчуци. Не знам как ми хрумна да отговоря, че Галя ми е приятелка и ако на останалите `и "приятели" по съдба им е неприятно, че аз `и подарявам разни неща от магазина аз ще престана да го правя.
Истината е, че Галя е единствената от петнадесетината дечица, които идват, която разбра, че магазина е място не за подаяния, а за пазаруване.
Нашата "търговия" започна преди няколко месеца. Идваше с дребните си стотинчици (само тя си знае как ги е събрала) и ме питаше какво може да си купи с тях.
О, мило детенце парите ти не са достатъчни за нищо от тук, но аз бих ти дала всичко, което пожелаеш. Надявам се никога да не разбере колко ми е мъчно за нея и колко силно искам да я прегърна и да `и дам от това, от което най- много се нуждае- съвсем малко нежност.
Когато разбрах, че яде от бульоните, които и давам майчински строго `и се скарах- " Ама как може да ги ядеш! Те са толкова солени! Трябва да ги разтвориш в гореща вода!"
Преди известно време Галя ходи цяла седмица с домашни чехли от онези за по пет лева три чифта. Бяха `и ужасно големи и единия дори беше скъсан. Тогава пак `и се скарах- " Неподобава на едно момиче да излиза на улицата по чехли! Какво безобразие! Намери си други обувки!"
Когато Галя се засяга от моите глупави непремерени думи никога не ми отговаря, както обикновено правят другите деца от дома, просто си мълчи и свежда поглед в земята.
Приемам Галя за добро и скромно момиче, защото тя е точно такава и има излъчване много по- различно от това на останалите деца от дома, поне за мен.
Странно е, че чак сега осъзнавам колко много съм се привързала към нея без дори да имам желание да науча и малка част от със сигурност трудния `и живот. Знам че скоро ще си отиде оттук, за да попадне в дом за юноши, където положението `и едва ли с нещо ще се подобри, но по някакъв начин, индиректно искам да `и внуша да продължава да не е като останалите, колкото и да е трудно, да може да говори честно и открито, да запази човешкия пламък, който виждам в очите `и. Искам Галя да разбере, че дори когато нямаш достатъчно пари, без да лъжеш или крадеш би могло да получиш нещо голямо за самия теб, което да те кара да се чувстваш щастлив в замяна на собствената си доброта.
Обичам те Галя, както обичам сина си , но никога няма да ти го покажа, за да не се почувстваш несигурна, когато се преместиш и мене ме няма, за да не търсиш и да те лъжат. Защото трябва да бъдеш силна и да се научиш сама да оцеляваш в голямата пустош, наречена живот. Искрено се надявам да успееш да преодоляваш трудностите, дори и без изконата майчина обич, която заслужава всяко дете.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Благодарна съм за всяко мнение