Привет,
намирате се в личното пространство на Таничка. Това е огледално копие на разхвърляната ми глава

сряда, август 20, 2008

Гадно. По- гадно

Нали си спомняте когато споменах, че не искам да се оплаквам в повече от един абзац време, защото колкото и да е тежко положението винаги може да е по-зле.
И ето го, не закъсня. Може би не е най- точната дума, за да опиша ситуацията, но ще използвам определението деликатна.
Въпроса е как да се измъкна от shitнята, докато още мога да държа глава отгоре `и. Всъщност не съм съвсем сигурна, че не съм топнала главата си точно в гьола с лайна, защото в сегашното ми положение е изключително трудно да вървя с вдигната глава. Така или иначе нищо не виждам. Обаче съм упорита. Тръгнала за незнайно къде продължавам да вървя. Раздвижвам пръстите на краката си, повдигам пети и хоп- крачка. Трудна и несигурна, имайки предвид гнусната воняща атмосфера, но все пак я правя.
Идеите към които съм се устремила са толкова разнообразни, че главата ми не ги побира и се разпиляват от кръвожадния ми поглед.
Опитвам се да ги върна обратно, да се насоча към цели, които да постигна като всеки нормален човек, но накрая всичко се сплесква като топка пълна с червеи като проклето рибарско кьоспе.
Какво? Какво? Какво? Какво? Пак ли? Не искам!
Трудно е . Много е трудно, когато не можеш да прецениш възможностите си, защото отдавна си загубил връзка с действителността.
И е страшно. Страшно е от това да не надхвърлиш собствените си сили, да не се надцениш прекалено.
Странни, непознати тръпки облазват цялото ми настръхнало, сковано тяло. То се тресе от командите на собствения си мозък и се раздира отвътре, за да потърси нещо което отдавна май е изветряло. Нещо, което май никога не е било там вътре.
Останали са само кълба от нерви, които се търкалят из въздуха без воля и глас, без да откриват това от което се нуждаят, защото каквото и да искат него го няма.
Какво стана, мамка му?

4 коментара:

  1. Няма нищо срашно човек да се притеснява,просто пробвай и това е. Никой няма да те убие, а и докато не пробваш няма да разбереш, ще стане или не.

    ОтговорИзтриване
  2. Ха, колкото и да е иронично, този пост е добрият ти - за пръв път пишеш толкова ясно и най-вече почти без правописни грешки. ;) Впрочем за "й" използвай "и кратко".
    Иначе горе главата! Каквото и да ти се случва, то е за да те провокира да го преживееш, да те научи на търпение и мъдрост. Приеми го като урок на живота, който може би ти се струва твърде скъп, но всъщност е безценен.
    И знаеш, че винаги можеш да се обадиш и двете ще отидем някъде и ще се натряскаме заедно, за да повърнем гадостите, които ни се струпват в гърдите. Помага.

    ОтговорИзтриване
  3. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  4. Й не ме кефи. Просто е друга буква като да използваш 4 за ч:))

    ОтговорИзтриване

Благодарна съм за всяко мнение