Привет,
намирате се в личното пространство на Таничка. Това е огледално копие на разхвърляната ми глава

понеделник, август 25, 2008

из Белият път

Поглеждам респективно назад, днес виждам определена целенасоченост във всичко, което се случи тогава: странни съвпадения в различни случки, поредица от случки между на пръв поглед несвързани събития, които водят начало далеч в миналото. Спомням си шуплестата структура на нашия свят, създадена поради несъвършеното наслагване на исторически пластове, етапи и периоди; близостта на случилото се отколе с това, което е останало до днес, и започвам да си изяснявам много неща. Ние сме в клопката не само на нашата си историческа съдба, а и в тази на всички онези, с които сме избрали да свържем живота си... Затова не би трябвало да ни изненадва връзката минало- настояще: както сегашния ни живот е взаимосвързан и свързан, влияещ един на друг, така и миналото влияе по различни начини върху хората и ги тегли неумолимо назад и надолу- невинни и виновни еднакво- надолу в земната утроба, за да ги удави в злачна вода, да ги разкъса сред мрачните, прикрити от хорските очи недра....

Джон Конъли

3 коментара:

  1. Джон е някакъв писател, пише нещо от сорта на криминални ужаси и бля- бля. Цялата книга е доста тъжна и подтискаща, но общо взето описва борбата между доброто и злото в хората, които според писателя не зависят като характери от личностната си трагедия , но въпреки това обособяват житейския им манталитет. Абе, глупости- тъпо се изразих. Но идея за примирение няма в цялото съдържание, камо ли в моя живот.

    ОтговорИзтриване

Благодарна съм за всяко мнение