Привет,
намирате се в личното пространство на Таничка. Това е огледално копие на разхвърляната ми глава

четвъртък, октомври 23, 2008

Знам, че дълго отсъствах, за което си заслужавам упреците, но какво толкова да му следя на блога - поглеждам- броячът отчита, на кой му пука дали четете или какво всъщност става. Както и да е.
Тия дни се случиха разни неща с мен, които ми помогнаха да осъзная какъв човек съм всъщност(безкомпромисен)).Успях да разбера за себе си, че ценя много повече личното си достойнство от способността си да премълчавам грешките на другите, да скланям глава и да продължавам да бутам ръбестия камък по склона.
Честно казано не очаквах такава решителна и нерационална реакция от себе си. Мислех, че съм от онези дето си вършат работата механично, а след края на работния ден не остава и помен от свършеното. Оказа се обаче, че не мога да работя с хора, които не знаят точно с какво се занимавам в собствената им фирма, камо ли да ценят мнението ми или да се пробват по някакъв начин да изразят уважение към скромната ми личност.
Е, все пак съм доволна от себе си. Пет месеца не са много , да изследваш отношения и йерархия в една институция с около стотина служители , но ми бяха достатъчни, за да разбера, че подмолничеството и лицемерието не са за мен.
Най- големият проблем всъщност докато бях там бе. че не съществуват ясни правила, нито относно работата, нито за почивка. Като база условията, при които работих бяха отлични, но повярвайте ми на моменти се чувствах в доста по-неизгодна позиция от общите работници.
Най- ужасното беше, че дори когато нямаше работа трябваше да се правя на много заета, за да си спестя съскането на шефкта.
Половината справки, които правех бяха абсолютно ненужни, но оправдаваха осемчасовия работен ден.Моята основна колежка, с която трябваше да си партнираме в работата не влагаше и грам мисъл, в това за което отговаряше, което още повече спъваше работата(да си призная на моменти беше направо траги-комично)
Отвратително беше това, че понякога всичките хора с които беше необходимо да комуникирам, за да си изпълня задълженията се намираха на двайсетина метра от мен, но на входната врата на сервиза, където те стояха имаше огромна табела с предупреждение да не прекрачвам прага или да се разделя с една пета от заплатата си. Заповедта бе измислена и сложена специално за мен!!!
Странно бе, че при офис с четри човека, често се налагаше да си говорим по скайп, че за да ми пусне колежката някоя справка в общата ни папка се налагаше да чакам с часове, а за да видя някои документи, които пряко засягат работата ми понякога и с дни.
Странно ми бе, че на разговорите с работниците извън офиса- на двора, която в повечетето случай са доста по-пълзотворни се гледаше с лошо око.
И така да си експертен персонал без ръководни функции в случая бе нещо като да знаеш всичко, но нищо да не можеш да направиш. Оказа се кофти позиция за мен, но определено ми помогна да се ориентирам в търсенето.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Благодарна съм за всяко мнение