Привет,
намирате се в личното пространство на Таничка. Това е огледално копие на разхвърляната ми глава

сряда, ноември 19, 2008

Безсилие

През тънката стена, чувах дрезгавия му пиянски глас и виковете на жената.

Знаех какво се случва, старата плоча се върти до безсъзнание.

Имаше бой, имаше секс.Репертоара винаги си остава същия.

Не знам обаче защо ми подейства толкова шокиращо. Не можех да заспя, не можех да спра да слушам през стената.

Повтарях си, че вече не съм онова малко момиченце, че няма нищо страшно, че всичко е наред, но те продължаваха да се карат.

Прегърнах коленете си в леглото и започнах да плача.

Вече нямаше значение, че онази жена не е майка ми, беше ми жал. Исках да отида там и да и кажа да се маха, защото аз не мога да ги слушам. Исках тя да си отиде и цялата дандания да приключи, но те продължаваха.

Тогава изникна онова тъпо желание, спомени за спринцовки, игли и прекрасни вени...

Да, точно за това го правех тате, всеки път. И ми беше добре, защото не ме болеше от нищо, не можех да бъда наранена от никой, дори и от теб.

И този път не отидох в стаята му, за да помогна на жената, която и каквато и да беше. Повтарях си, че принципите са най- важни и всеки сам отговаря за себе си, и в чуждите отношения нямам право да се меся.

Отидох да си направя топло мляко с мед и да изпуша една цигара. По дяволите и от тук се чуваха. Не беше възможно да ги чувам от кухнята. Те бяха само някакви странни гласове в главата ми. Те не съществуваха.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Благодарна съм за всяко мнение