Привет,
намирате се в личното пространство на Таничка. Това е огледално копие на разхвърляната ми глава

понеделник, декември 15, 2008

светлина

В деня, в който се бяхме прибрали от едноседмичната си хоспитализация се чувствах ужасно. Несигурно, самотно, досадно, изнервящо. Щях да си лягам, но вместо да изключа компютъра почти машинално прегледах пощата си. И тогава го видях- писъмце. Истинско, виртуално, честно, открито.Писмо за мен! Душата ми се стопли. Беше прекрасно... като букет лалета през декември.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Благодарна съм за всяко мнение