Привет,
намирате се в личното пространство на Таничка. Това е огледално копие на разхвърляната ми глава

събота, февруари 23, 2008











БАД

Предполагам, че вече се сещате за какво става въпрос. Биологично активни добавки- защо са ни нужни и въобще що е то? Вчера, цяла вечер се рових из любимият ми гугъл, докато не получа желаните от мен отговори. Успях да прегледам и по- обстойно, книгата която си купих за " Тянши"- китайското чудо. Честно казано не ми допада много. Съгласна съм логически с повечето неща, които пише в нея, но ми е малко далече като мироглед, все пак китайците живеят на хиляди километри и тяхните възприятия за света ми идват малко чужди. Не че не вярвам в силата на "Тянши" добавките, но това че не се предлагат в аптечните мрежи, защото фармацията била на второ място след наркоразпространението ми идва в повече. Проучих доколкото мога и една друга корпорация, доста по- близка като мироглед- "Сибирско здраве". При нея продуктите са в евро и цената е по- ниска, а идеята почти идентична. Има и още една, две подобни, но вероятно, ако ви интересуват тези неща е по- добре сами да проучите въпроса.

И така, да се спрем на по- важния проблем- за какво са ни тези добавки???

Ако приемем че се храним здравословно, не пушим, пием умерено, спортуваме и т. н. се оказва, че подобни продукти(за които ни уверяват че са произведени по най- модерни технологии и са абсолютно безвредни, дори и да прекаляваме с тях) пак са ни необходими, защото за разлика от началото на миналия век например, почвите са доста по- бедни на минерали, а зеленчуците и плодовете( с които основно трябва да се храним) са генно модифицирани и не съдържат количеството витамини, което е необходимо на организма ни, за да бъде по- устойчив на всякъкъв вид болести.

Вниквайки задълбочено в проблема( защото силно ме вълнува) аз обаче си изградих собствена теория. Да, наистина живеем в един напълно неекологичен свят- въздухът, който дишаме е замърсен, почвите- също, плодовете и зеленчуците(които се оказват най- голямото ни благо) са пълни с нитрати, киселото мляко не е кисело, появиха се животински продукти, обработени с растителни гени, нищо не е това което е било... и какво?? Да спем да ядем ли? Нима тези БАД продукти, по каквато и свъх модерна технология да се произвеждат, не са една чиста химия? Смятам, че човекът е едно от най- приспособимите същества на планетата и каквито и болести да ни мъчат, те не са нищо повече от естествен подбор. Да, наистина трябва да има един поглед назад, към природата, да се стараем да се грижим за самите себе си, но ако отричаме всяка вкусна, шарена опаковчица, ако ще и отрова да има, то какъв е смисълът от прогреса на човечеството. Тогава по- добре да ходим да пасем стадото с говеда и сами да произвеждаме всичко необходимо за съществуването си.

вторник, февруари 19, 2008

От известно време много ме тревожи проблемът- здраве, как да го опазим и съхраним. Пиенето на лекарства при първите симптоми нещо не дава добри резултати. Болеста се развива по-остро или преминава след няколко дни без усложнения, но ние вкъщи сякаш постоянно си предаваме един на друг разни вируси и всичко се повтаря през известен период на време, като в омагьосан кръг. Детето тъкмо оздравява и ето след няколко дни аз започвам да кашлям, после пък Ц. нещо го болят ушите и така до безкрай. Най- странното е, че когато заведем Яворчо на лекар, ако не е много зле- за антибиотик, лечението винаги е едно и също. Ако има температура му даваме парацетамол, ако кашля- сиропче, ако го болят ушите капки и така симтоматично, докато или от самосебеси (благодарение на собствения си организъм, а не на лекарсвата) състоянието му или се подобрява или рязко се влошава и пак антибиотици.Разсъждавайки логично стигнах до простия извод, че за да не боледуваме не трябва да се разболяваме. Ама как? ??
От известно време при мен, в магазина идва една стара позната, която от около година е станала дистрибутор на някакви китайски добавки. Дава ми доста информация. Зарибява ме много внимателно и отдалече без да нахалства и да ми бута в ръцете продуктите си. Отначало приемах книжките , които ми даваше по- скоро от учтивост, но днес вече се изкуших( защото не можах да прочета последната книга, която ми даде, а трябваше да `и я връщам) и си купих една. Казах си какво пък толкова по- добре да дам 12 лева за тази книжка, отколкото солидни суми за лекарсва , които незнам какво въздействие точно имат в организма ми. Поувлякох се наистина, зачетох се сериозно и почти не обръщах внимание на клиентите. Освен всички глупости за ин и ян , меридиани и кухи органи, успях да открия и доста информация за това което ме вълнува толкова много. Как да не се разболяваме. Как да устояваме на вирусите и да избягваме фармакологичните продукти.
Аз попринцип от малка обичам да си пия лекарства. Всички, които ме познават добре биха го потвърдили без възражения. И затова сега съм пред логическа дилема: Дали е по-добре да пием лекарсва докато сме здрави, за да не се разболяваме( и то с месеци без каквито и да е симптоми!) или да продължаваме по традиционната схема.
следва продължение....

понеделник, февруари 18, 2008

Здравейте,
току- що като влязах и видях- 23 публикации. Учудих се сама на себе си. Странна работа е това писането. Все ми се иска да напиша нещо смислено. И успявам, но само в главата си и то само така, че единсвено аз да си го разбирам. Е, ето ме- абсолютно нерафинирана. Защото пишейки тук все се опитвам първо да осмисля идеята, да създам някакъв правдоподобен сюжет- увод, изложение и т. н. Ама нали все пак съм си аз, трябва да ме видите все някакси.Чета в интернет какви ли не глупости. Прави ми впечатление, че доста хора не са наясно със самите себе си и това не зависи от образованието или възрстта, просто смахнати типове. И аз започнах да се смахвам от този компютър, а и това всезнаещо и всеоткриващо гугле, ме кара да се чувствам някак нищожна. Ама вчера го изхитрих- упях да разгледам повечето резултати за думата, която търсех и не намерих отговора, който ми трябваше. Как така ли? Ами, защото не открих себе си. А и това нещо с редакциите много не ми допада.Като напишеш нещо на бял лист, то остава на него дори и да го задраскаш. Аз имам проблем с четенето на собствените си писания, защото нещо все не им е в ред. От това, което чета в блог бг имам чувсвото, че всички се мислят за големи умници и безспорни таланти. Само да им дадеш някоя препоръка и те: " Ама не ти не си ме разбрал, не си вникнал в текста, не става въпрос за това."Какво да му вникваш в скучния текст. Ето моя си е безмислен и аз напълно осъзнавам това, но продължавам да го пиша без да ме е грижа дали някой някога ще го прочете, защото всъщност го пиша за самата себе си.Не че не отварям пощата си по пет пъти на ден с тръпнещо очакванеда видя коментар, но липсата на такива не би ме накарало да спра да пиша. Очаквайте продължение...
Сега имам по-важна работа- да се ровя из интернет пространсвото, просто ей така безпричинно.