Привет,
намирате се в личното пространство на Таничка. Това е огледално копие на разхвърляната ми глава

понеделник, март 31, 2008

Баба е зле. От няколко дни почти не става от леглото. А миналата седмица всичко беше наред. Боядисах `и косата. Стана толкова хубава. И дори си сготви гювеч. А сега? Страх ме е . Отново ме е страх да прекрача през вратата `и. Мислех, че съм забравила това чувство, че е изчезнало. Господи, колко ме е страх. А тя си лежи там и вече нищо не иска. От нищо не се нуждае. Защо не станеш до кухнята, бабо?- питам я. Тук ми е по- добре. Като се изправя ми се мота много главата- ми отговаря. А аз отново не знам какво да правя, като в безпътна безизходица.. На където и да тръгне няма смисъл, няма никакво решение.А изглежда толкова добре с червената коса и се усмихваше. Миналата седмица. А днес? Страх ме е . Много ме е страх. Дано да е някакъв страничен ефект от лекарствата. Мислех, че повече няма да плача, че съм го приела и превъзмогнала. Но, явно не мога да се самозаблудя.