Привет,
намирате се в личното пространство на Таничка. Това е огледално копие на разхвърляната ми глава

петък, април 25, 2008

До всички ВАЖНО СЪОБЩЕНИЕ:

Ще ставам леля!

МОЯТ БРАТ ЩЕ СИ ИМА ДЕТЕ!

ИЗГАРЯМ ОТ ЩАСТИЕ!

РАЗПЛАКАХ СЕ ОТ РАДОСТ КАТО МИ СЪОБЩИ ПРИКАЗНАТА НОВИНА!

ЧУДИТЕ СЕ ЗАЩО!?!

АМИ ТОВА Е НАЙ- ХУБАВОТОЩО НА СВЕТА!

НА НАЙ- ГОТИНИЯ БРАТ НА ЗЕМЯТА СЕ ПОДГОТВЯ ДА СТАВА БАЩА!

КАКВО ДА ПРАВИТЕ ВИЕ С ТАЗИ НОВИНА!??

ПРАВЕТЕ КАТО МЕН:

СКАЧАЙТЕ, ТИЧАЙТЕ, КРЕЩЕТЕ ОТ РАДОСТ, ПЛАЧЕТЕ

ТАНЦУВАЙТЕ

И КАЖЕТЕ НА ВСИЧКИ:

МОЯТ БРАТ ЩЕ СТАВА БАЩА


И ТОВА Е НАЙ- ПРЕКРАСНОТО НЕЩО НА СВЕТА!

СМЕЙТЕ СЕ

СЕ УСМИХВАЙТЕ
И

ПОЕМЕТЕ ДЪЛБОКО ДЪХ

И СЕ РАДВАЙТЕ,

ЗАЩОТО ТОВА

Е НАЙ- ПРЕКРАСНОТО НЕЩО НА СВЕТА

И КАЖЕТЕ НА ВСИЧКИ, ЧЕ

БАТЕ ЩЕ СИ ИМА ДЕТЕ!

вторник, април 22, 2008

Дурак или джурък

Днес намерих един много странен дървен уред у баба си. Нарече го джурък или нещо подобно. Моментално го забравих и се наложи да я питам пак как се нарича, но и тя за съжаление вече не можа да си спомни. Било за разбъркване на качамак. Интересно изобретение.
Много съм щастлива днес. Тъй като Явор явно тотално унищожи микрофона ни с лигите си, реших да си купя слушалки с микрофон. И ето ги в ушите ми- " Stone Temple Pilots" до дупка, докато всички спят зад мен. Много съм щастлива. Както в девети клас когато рано сутрин излизах за училище с уокмена, подарен от първото ми гадже и стигах пеша до Стамболийски или тичах, за да изпреваря трамвая и да се кача за една спирка след като видя, че е пред мен. Объркано го казах. Имам в предвид, че до училището ми тогава имаше четри или пет спирки с два трамвая, половината път извървявах пеша, защото още тогава си имаше задръстване на Константин Величков и Стамболийски и аз слизах на метрото и вървях пеша до спирката на пазара " Димитър Петков", като по този начин стигах с десетина минути по- бързо и на практика успявах да извървя това разтояние от две спирки докато трамваят движещ се по Стамболийски пресече Константин Величков. Сега пък много задълбах.
Не искам да ви оттекчавам много с баба, но съм длъжна да се похваля, че преди малко успя да си каже и трите имена, както и моминското. Повтори ги десетки пъти бавно сякаш и тя се учудваше на самата себе си, но беше сигурна: " ТАКА СА!" За ЕГН- то не можа да се сети-" ЕГН-то е от егенето". Така си е какво повече да му казваш.
Но вчера наистина ме изплаши. И тук е мястото да благодаря на наистина бързата реакция на "Бърза помощ".
"БЪРЗА ПОМОЩ" БЛАГОДАРЯ ВИ!!!
Може би за разлика от другите пъти, в които не съм ги споменавала от решаващо значение за светкавичната им намеса се оказаха думите " рак " и " карцином", които използвах, за да опиша състоянието на баба си.
Ето я и любимата ми " Creep" спомням си как превъртах десетки пъти касетката, за да я чуя отново и отново. Това беше отдавна едно лято прекарано на Голяновци. Първите момчета, първи дискотеки, първи водки, първи цигари, първите хапчета и опиати. Спомням си как се напушихме за първи път с моите приятелки ВиК, както ги наричаше Ани и слушахме Хиподил и се смяхме буквално до напикаване.
А сега не мога да убедя баба ми да `и сложа памперс. Не го била правила това никога и не искала. Е как да `и обясня, че и за това си има първи път.
Май прекалих с откровенията. Беше ми много приятно. Благодаря.