Привет,
намирате се в личното пространство на Таничка. Това е огледално копие на разхвърляната ми глава

петък, ноември 14, 2008

Усмихвам се преди да почна да пиша и се чудя има ли смисъл въобще да докосвам клавишите на клавиатурата. Е, може пък да не знаете точно как се чувствам докато не давам никакви отзиви за себе си, затова все пак ще се опитам да съм малко по- конкретна.
Животът се изсипа върху главата ми като огромна кофа пълна с лепкава и студена помия.
Кофата се стовари толкова тежко, че единственото, което можах да направя бе да се усмихна саркастично, да избърша вкиснатото си лице с ръкавите на мръсните си дрехи и да продължа да джапам напред.
Толкова смешно, забавно и окаяно, че започвам да се чудя: не стана ли жалко вече. Ама не, като се огледам около себе си, никой не дава никакви признаци, че нещо в мен или около мен не е нормално, така че оставям нещата да се случват без да се старая да ги предизвиквам.
А бе, на кой му дреме...
Както и да е...