Привет,
намирате се в личното пространство на Таничка. Това е огледално копие на разхвърляната ми глава

вторник, декември 16, 2008

Моето слънчице днес става на три годинки. Съвсем уверено ми казва вече "мамо, аз съм голям" и може да си маже сам от любимите си филии с маргарин. Не мога да спра да му се радвам и всеки път, когато го погледна се учудвам колко е пораснал.

Когато го събудих тази сутрин и му честитих рождения ден, той още сънен бързо се отправи в кухнята да търси тортата. "Ама мами, още не се е съмнало, тортата ще я купим вечерта...." Детето ме погледна разочаровано, готово да заплаче. Трябваше да реагирам бързо. Огледах се около мен... " Още няма торта, но ето виж, Яворчо тук има един банан специално за теб. Това е твоят подарък, заповядай" Усмивката му грейна отново. Слънцето изгря.

понеделник, декември 15, 2008

светлина

В деня, в който се бяхме прибрали от едноседмичната си хоспитализация се чувствах ужасно. Несигурно, самотно, досадно, изнервящо. Щях да си лягам, но вместо да изключа компютъра почти машинално прегледах пощата си. И тогава го видях- писъмце. Истинско, виртуално, честно, открито.Писмо за мен! Душата ми се стопли. Беше прекрасно... като букет лалета през декември.
Снощи си говорихме с Цветанчо и той сподели, че дава разни неща на Галя.
Почувствах се много щастлива, че някой продължава начинанието ми и естествено, че Галя е добре.