Привет,
намирате се в личното пространство на Таничка. Това е огледално копие на разхвърляната ми глава

петък, декември 04, 2009

Бяло петно, жълта детелина

Ситничко ръмеше, като сълзи в очите, които никога няма да видиш, защото във всеки момент, в който се опиташ да проникнеш през зелената им силиконова преграда неволно  се извъщат надясно. Пръскаше и беше мрачно, както когато някой случайно те е засегнал, а ти си го приел прекалено лично.
Не можех да спра да мисля за онези пътища, които никога няма да се отразят през лещите ми, не пътища, а магистрали, върху които капките падат и не образуват локви, не се стичат, а сякаш достигнат ли асфалта се изпаряват, като че никога не са съществували. Ежедневно го отхвърлях, триех го със мръсно бяла гумичка, докато всичко се замаже до степен, в която никой не би могъл да различи почерка, а после пак избликваше отвътре- ясно, силно, алено червено, цикламено, топло и розово.
Усмивка- сърдечна и блага. Кой би могъл да различи какво се крие зад нея?
Нищо и никава, обаче поразителна. Приемам всичко и  искрено благодаря, но не вярвам, че хората умеят да разчитат смисъла дори на собствените си усмивки.
Беше влажно и мъгливо, а облаците бяха толкова ниско, че почти захлупваха хората. Но никой не обръщаше внимание на времето в задъханото си ежедневие. Тълпата се разминаваше по тротоара и на никой не му правеше впечатление, че всъщност  плува из гъста облачна гора.
А, аз продължавах неуморно да набивам в главата си мисълта, че в цялата сива картина, разкриваща се пред мен няма дори капка романтика, няма умисъл, че просто полъха на вятъра разхвъря безразборно изсъхнали пожълтели листа, а не безброй  детелини, носещи щастие.

четвъртък, декември 03, 2009

Забранено ползването от деца под 7 години

По принцип стриктно спазвам правилата, обаче от удоволствието да се вози сам в асансьора не мога да го лиша. Страшно умилителна гледка на едно  сладко момченце,държащо в лявата си ръка прозрачно найлоново пликче с пантофки. Детенце, което се бори с  врата поне пет пъти по-тежка от него, вмъква се в кабината нахилен до уши, след като се е сбогувал с думите "Чао-чао, ще се видим утре!" (а аз винаги го поправям , че ще се видим довечера, но явно за него клишетата са важни).Представям си го вътре самичък- със сетни сили се повдига на пръсти, а малката му ръчичка достига едва до първото копче. Оставям отворена външната врата и слушам. Асансьора изтропва на първия етаж,  вратата се отваря бавно и чувам ситните му стъпчици да потропват по стълбите. Бързо заключвам и тичам към кухнята да отворя прозореца. Виждам го как излиза от входа и се запътва към колата, където баща му го чака, за да го заведе на детска.
                                                                                                                      Приятен ден, Яворчо!

вторник, декември 01, 2009

Често сънувам баба. Прекалено често. Появява се жива и здрава и както винаги усмихната, а аз започвам да се притеснявам къде ще я сложа да спи като дадохме апартамента `и под наем. Тя продължава да се усмихва и ми повтаря, че няма проблем и не се сърди, че изхвърлихме леглото`и.  Замислям се как е възможно- аз бях там и гледах лопатите пълни с пръст, които я затрупваха, а сега е отново пред мен от плът и кръв. Гледа ме, очите и излъчват топлина. Чувствам се странно и започвам да разбирам онова, което винаги съм знаела....
Мъртвите не са под земята, макар и тялото отдавна  проядено от червеи да не може да бъде докоснато никога вече, усещането за близост споменът и топлината никога няма да се заличат. Те няма да изчезнат, няма да се променят.
Събуждам се, знам че баба я няма, дори в съня си го знам,обаче тя продължава да живее. Живее в мен,защото аз съм част от нея.

понеделник, ноември 09, 2009

Hola

Изминаха няколко прекрасни недели. Може би най- прекрасните  последователни есенни недели, които съм имала в живота си. Началото им бе поставено още в онзи понеделник, в който реших, че ще си купувам тютюн. Заниманието толкова ми хареса и с такава усърдност започнах да правя сама цигарите си, че дори успях да накарам, човек, който никога не е пушил да изпита подобно желание.
Златна, уютна, сладка есен, препълнена с копнежи, които никога не бих си позволила.

Сън като пън

Не мога да контролирам обекта на сънищата си. Понякога е проблем. Рядко става голям проблем, но винаги е неизбежно да отгатна какво диктува подсъзнанието ми. Не е трудно да разтълкуваш в ежедневието си нещо, вече преживяно. Често се оказвам безнадежно влюбена не просто в човек, в който въобще не трябва да бъда, но и в някой, който съвсем не е това, което сънувам.

петък, август 28, 2009

Отнво изпитвам онзи крехък гъдел под областта на сърцето. Може би е просто пристъп на емоционален глад по нещо твърде фантастично, за да е възможно. Треперя в мислите си, обхваната от страх да не пристъпя към бълнуваното. И отново ме блъска силна вълна, първична и абсолютно неразумна. Защо??? Ядосвам се на самата себе си, но умът ми продължава да прескача бясно към посока, която не иска да тласкам.

четвъртък, август 27, 2009

Случка с контрольор

Преди да пристъпим към съществото, нека първо разясня, че философски погледнато аз не пътувам без да плащам в градския транспорт. Изчислих, че мога да отделям около 2,5% от месечната си заплата за билетчета, което е малко повече от шест билета за 20 пътувания по две спирки- смятам, че е напълно справедливо. Тъй като министерсвото на транспорта не печели от перфорацията на билета, а от неговото закупуване, сметнах, че първото е излишно и просто отвреме навреме изхвърлях смачкания си билет и го заменях с нов.
В един слънчев летен предиобед, теорията ми бе подложена на изпитание.
Тъкмо слушах новата песен на "Radiohead", когато с периферното зрение видях синята му ризка, веднага протегнах ръка към перфоратора и тъкмо да мушна билетчето, въпросният чичко пресече действието ми и дръпна билетчето. Изгледах го тъпо, а той каза нещо, което не разбрах. Жертвах спокойствието си и махнах едната слушалка като му казах да ми върне билета, за да си го дупча.
- Десет лева глоба- изсъска заплашително
- Какви десет лева?! Дай си ми билета и не ме занимавай с глупости!
- Нямаш ли десет лева?
- ? не
- Тогава ще слезеш с мен на другата спирка!
- Добре, обаче държа да ми върнеш билета- бях си го купила преди няколко минути и трябваше да го пазя в джоба си 3-4 дни преди да си купя следващия. Сложих си слушалките, но парчето, на което се наслаждавах до преди малко вече беше свършило.
На спирката, преди автобуса да отвори врати, контрольорът ми отправи един силен поглед и каза нещо, което отново не чух, но реших, че настоява да сляза с него, пък и много исках да си получа билетчето. Изключих радиото.
- Сега- 10лева за глобата ще ми дадеш ли?
- Какви десет лева бе човек, нали ти казах, че НЯМАМ!
- Тогава колкото и да не ми се иска ще трябва да извикам полиция. ЩЕ ТИ СЪСТАВЯТ АКТ ЗА 200 ЛЕВА.
- Добре, викай който искаш. Аз пари нямам.
- Личната карта носиш ли си?
- Не.
- А, защо?
- Ми, за к`во ми е?
- Е, как за к`во. Ето сега като дойдат полицайте освен мойте двеста лева, ще ти напишат акт за още 600, че си без лична карта
- Глупости-:)
- Няма ли на кой да се обадиш да ти даде 10 лева
- Не!
- Гадже нямаш ли?
- За какво?!?- имах предвид ти за какво ми говориш бе лайнар и той разбра намека
- Ми да ти даде. Те мъжете са за това- да дават пари
- Не е вярно. Мъжете не са, за да дават пари. На мен не ми трябват за това.
- Е, хайде дай два лева поне...
- Само не разбрах защо не ме остави да си дупча билетчето, а си губиш времето сега. Ето ще ти покажа имам...- бръкнах в предния джоб на чантата си и старателно изгребах всички стотинки от дъното`и, след което му ги показах в шепата си - 46стотинки, ако искаш ги вземи.
Определено беше разочарован от финансовото ми състояние и пълния ми непукизъм, но аз наистина имах само толкова и въобще не ми пукаше.
- Виж сега, аз ще тръгвам,че бързам.
- Чакай за къде беше тръгнала?
- ???
- Къде щеше да слезеш, ако не те бях свалил?
- На другата спирка.
- А къде живееш?
- Нагоре- посочих с ръка в посоката. Зачудих се за какво ме пита такива глупости.
- Ами, изчакай автобуса тогава.
- Е, как да се кача в тоя автобус като нямам пари, а ТИ МИ ВЗЕ БИЛЕТЧЕТО???
- Спокойно ще се качиш с мен!- усмихна се идиотски. В този момент автобус 60 разтвори двойните си врати точно пред нас. Контрольора скочи вътре и аз след него, а в ръката му още стърчеше лъскавото ми билетче- Ама, тоя рейс не спира на другата спирка, той завива
- Ми тогава що ме караш да се возя с тебе!- върнах се на спирката и бързо закрачих по тротоара.
." Godsmack"- поне песента беше добра за финал на случката.
Ама тоя мръсник- защо трябваше да ми взима билета?!?

понеделник, август 17, 2009

за един заварчик и една кранистка

Странно усещане- обзема. В каквато и нелепа ситуация да се набъркаш винаги оставаш доволен от себе си. Отстрани хората те гледат, но само, ако знаеха за какво всъщност става въпрос биха ти се възхищавали до края на живота си. Подсмихваш се под мустак и я поглеждаш с изкрящ поглед. Няма нужда от думи, не са необходми обяснения, електрическите импулси прехвърчат между главите ви, дори и когато са обърнати в противоположни посоки.Просто се разбирате, какво толкова - няма нищо по- естествено от това.Ти си сигурен в себе си и имаш пълно доверие в нея, макар че тя боядиса спалнята в бледо розово, ти знаеш, че в момента е единствената жена, която няма да се разсърди,че я къпеш с градинския маркуч докато поливаш градинката пред къщата,нито ще ти се цупи, че скоро няма да имате топла вода, защото времето минава и не е честно любовта вечно да ни се изплъзва.

петък, август 14, 2009

из перипетийте на битието

Вървя към вкъщи след работа умислено щастлива, доволна от живота, който водя далеч от цялото световно лицемерие. Току що затворих телефона, по- скоро ми го тръшнаха и аз се радвам точно за това. Ще ми се цялата вселена да знаеше колко много обичам мъжа си, дали пък да не го изкрещя на улицата, тук между трамвайните релси и паркиралите неправилно автомобили.
А аз исках да го питам само как е, добре ли се чувства да окуража с телефонна усмивка първия му работен ден. "Имам Работа. Щ` ти звънна."- каза го за по- малко от една секунда, по- скоро чух само няколко звука в понижителен тон и затвори.
Аз пък въобще не си вдигам телефона докато имам работа , особено на тия дето само искат да ме питат как съм:))
Е, Цветанчо сега вече цялата вселена трябва да усети колко силно стискам палци, всичко останало от което се нуждаеш е в самият теб.

петък, юли 31, 2009

Мъртвите не са под земята
те са в дърветата, които шумолят,
те са в горите, които стенат,
те са във водата, която тече,
те са във водата, която спи,
те са в колибата, те са в тълпата,
мъртвите не са мъртви.
Тези, които са умрели, никога не са далече,
те са в гърдите на жената,
те са в детето, което плаче и в огъня, който пламти.
Мъртвите не са под земята, те са в огъня, който гасне,
те са в тревата, която тихичко плаче,
те са в скалите, които хленчат,
те са в горите, те са в къщата,
те не са мъртви.

Когато мойте прадеди говорят за Създателя, те казват: " Той е с нас... Ние спим с него, ние ловуваме с него. Ние танцуваме с него".

Франсис Нагеда

четвъртък, юли 16, 2009

В трета фаза на пиянството

В момента се колебаеше дали състоянието и е такова защото е прекалила с пиенето или може би проклетото пушене е в дъното на неприятностите. Чак на другия ден след аналитично осмисляне на преживяното осъзна, че не нелепата комбинация от джин и водка са били причина за всичко последвало, а самотния сандвич търкалящ се пусто в празния `и стомах.Сега едно беше сигурно- не се чувстваше особено добре и това усещане трябваше незабавно да бъде споделно с някой, който е много по- трезвен и веднага би могъл да реагира с адекватно действие.
Съдържанието на джобовете `и се изчерпваше с запалка, гланц за устни, два лева и десет стотинки. Беше убедена, че краката `и ще я отведат вкъщи, но неистово се нуждаеше от рамо, на което да се облегне по време на дългия път. Тричленната група беше мигновенно сформирана- двама накъркани до козирката и една бременна в - 30-тата гестационна седмица.
Естествено, само най- трезвият може да се сети за онези жълти коли, който всекидневно превозват хора в подобни критични ситуации.
Ужасно натрапчив аромат на освежител за кола- би трябвало да ги забранят, всеки би могъл да получи алергия от тях, възможно е светкавично натравяне, мигновенни пристъпи на гадене и може би дори фатален край. Прозорецът беше свален до долу, но свежият въздух продължаваше да е в недостиг.
Всички се почерпиха с дъвка, опитвайки се да изтрият неприятното усещане в таксито.
Положена в пресъхнала уста обаче, дъвката не може да отдели лютивия си сок, а се разлага в лепкава зърнеста каша.
Хайде, само още един светофар...
- Аз ще сляза тук , да се поразходя малко-изрече думите в последния момент преди устата `и да се напълни със стомашен сок.
Шибани нови коли- вратата не можеше да се отвори, а времето беше разчетено така, че да може за две секунди да се претърколи от седалката и да изкара навън от себе си бясната буря, която бушуваше в корема`и. Вече нямаше време- надигна се и повърна през прозореца, точно в този момент копчето щтракна- да вървят на майната си проклетите автоматизации! Излизайки от таксито подаде цялата налична сума от джоба си, на ръката стояща до нея и пожела приятна вечер на всички. Изчака колата да се скрие от погледа `и и почти се строполи на тротоара, довършвайки започнатото дело. Погледна към лекото възвишение, което трябваше да изкачи, за да стигне у дома си, стори `и се като огромен непреодолим връх. Ще си постои тук още малко, няколко минути не са от кой знае какво значение, но през това време човек би могъл да събере страшно много енергия от голямата кръгла луна усмихваща се лаконично на нощна София.
-Добре ли сте?!? Дайте ръка ще ви помогна!- някъкъв господин с млечнобели обувки и панталон в екрю я дърпаше за ръката। " Тоя пък к`во иска от мене???"
- ВСИЧКО Е НАРЕД, БЛАГОДАРЯ НЯМА НУЖДА ДА МИ ПОМАГАТЕ- въпреки това човекът продължаваше да настоява " Мамка му, сигурно изглеждам ужасно отстрани, трябва да се стегна"
-Елате ще ви помогна, нали за това сме хора- от позицията си на височина 50 сантиметра от земята не можеше да извърти главата си така че да види лицето му, затова рискува и се довери на белите обувки, бяха лъснати и чисти, а обувките винаги дават жизненоважна информация за човека, който ги носи.
С негова помощ реши да се изправи. Мъжът я прегърна силно през кръста, а със свободната си ръка хвана нейната, тръгнаха в крачка, всъщност точно от това имаше нужда. Човекът носеше скъпа риза, която за жалост не можеше да прикрие възголямото му шкембе, а парфюмът му бе доста тежък и натрапчив за нейния вкус. Леко плешивичък, може би някъде към петдесетте и странно угрижен за нея.Тя винаги се чувстваше неловко когато усещаше, че някой се притеснява за нея, а в този миг направо и стана неудобно. За да прикрие обзелото я чувство на паника започна неангажиращ диалог, за който
след по- малко от две минути вече съжаляваше.
Мъже.
Скапани досадници вечно опитващи се да впечатляват.
Добре че телефона `и звъння два пъти и бързо успя да се отскубне от косматите му ръце.
-Благодаря ви много и приятна вечер!- любезността никога не трябва да се подценява., а той се сбогува с малко тъп поглед в очите.
Ето го любимото убежище, изкачи стълбите в тъмното и мушна ключа в ключалката от първия път, до сега нямаше случай, в който да не я беше уцелвала, сигурно се случва само по филмите.
Тръшна се на леглото видимо доволна от себе си- имаше нужда точно от това.

петък, юни 12, 2009

Утре далече от мен

Разделих се с първия клиент. Човек, който познавам от осем години. Възрастен, скромен, непретенциозен и тих. Ще ми липсва всичко. Не мога да спя. Не съм се чувствала така несигурна отдавна. Тъжно, но факт.
Искам да напиша нещо, което да нарека "един момент". Понеже желая да видите, че все пак мога да съм снизходителна ще вметна, че Мими и Ани е по- добре да се освободят от четене, въпреки че това би означавало, че текстът едва ли ще добие някаква публичност, което всъщност е моята цел.
Благодаря на всички останали.
И все пак, ако слушате:
Преди другите избори ми напомнете, че кофите за боклук седят на метър, метър и нещо от входа на детска градина при всички управи.

Наблюдавам кварталният дилър вече две седмици.Явно нямам какво друго да правя.Небрежно
поглеждам лицето му, когато минава, годините са се разтляли в стъкленият му блуждаещ поглед, останал на сянка под безцветната бейзболна шапка. Неуморно продава зараза в лъскави малки пакетчета.
Наблюдавам "клиентите" и честотата им на посещение, почти ги познавам дори.Обаче не спирам да се чудя всъщност колко от тях са жени.
Каква мисъл! Твърде драматично.
Прибрахме се с Яворчо в събота след топла разходка под дебелите сенки на стари дървета.
И отидохме в баба.
Неописуем ШОК
Доли да описвам?
По- добре не, но тя въпреки това ще умре.
Не знам кое е по- добре

Загубих едно здраво защипано пликче.
А баба умира по- тъжна от всякога, съвсем безнадеждна.
Един ден отворих гардероба и дълго прочиствах от мухлясали кестени, вързани в найлонови пликчета, разкъсани и разпилени.Събрах ги, грижливо, изринах с лопата и бързо изхвърлих всички ненужни неща.Но не можах да я хвана, грозната вещица, скрила се вътре със сърп.
Защо точно на моят ъгъл решиха да продават тези момченца, заобиколени от най- малко дванадесет камери.Струват ми се прекалено безразсъдни. Чак се плаша да не си помислят, че им се подигравам.
Смешници! събират се винаги преди дъжд, а то пак заваля.

сряда, юни 03, 2009

Кой слага бебетата в корема на майките?

Ей този въпрос направо успя да ме шашне. За секунди в мен настъпи объркване. Още не бях подготвена.....
-Ами как кой? Ти не знаеш ли??? - изтърсих глупаво, за да спечеля време
Знаех, че не бива да заблуждавам детето с идиотщини за щъркели и други все такива, но не очаквах да ми го зададе в крехката си тригодишна възраст.
- Татковците!!!- възкликнах с пълен глас.
- Мамо, мамо ама как?
- Какво как?- еее идва ми в повече вече
- Как татковците слагат бебето вътре???-наистина беше озадачен, личеше си, че темата му е много интересна и няма да спре да пита докато не получи задоволителен отговор
- О, ми много просто като се целуват и правят любов. Нали знаеш, че децата се раждат от любовта на родителите....-следва дълга и сложна реч, по време на която Яворчо няма възможност да задава въпроси- Сега разбра всичко, нали????- молех се да съм изяснила всичко необходимо
-Да, хайде да си играем, мамо.

неделя, май 31, 2009

С три е по- весело

И така представете си три деца в петдесет квадратни метра. Всеки би си помислил- пълна лудница, обаче не, всичко е наред и всичко е под пълен контрол. Принципът е прост- когато са само две те постоянно се карат, има ли трето винаги най- голямото въдворява ред и другите го слушат. С други думи ако имате възможност никога не се чудете. При мен стана случайно, някак си обясних на Яворчо, че ще ни дойде на гости сестрата на брат му, която му е кака и може да му бъде приятелка и те просто ще останат да спят и двамата при нас. Децата наистина бяха много послушни. Толкова много, че даже успях да измия чиниите след вечеря, нещо което никога не правя от мързел. Дори Влади беше учуден колко послушна може да бъде малката му сестричка. А преди да заспят Вики попита " Бате ще останем ли и утре вечер тук? " Погътках я по крачето, което не можело да диша от топлото одеяло, а тя се засмя. Колко хубаво петгодишно момиченце, само да знаете.Донякъде аз съм виновна, че съществува и това ме радва. Нещата понякога се случват точно такива каквито е редно да бъдат.
Сега трите деца спят в моята детска стая точно зад мен. Вики и Влади дори са на моето ъглово легло, което e облепено с десетки картинки от дъвки "Турбо", но най- важното е, че Вики хареса нашето семейство, нищо че трябваше да яде само ориз на вечеря, а тя е толкова сладко момиче.

събота, май 30, 2009

Току що го осъзнах- има три вида хора: такива които обичат макарони със захар и сирене, които ги ядат само със сирене и трети вид чудаци, които обичат макароните си само със захар. Това не ни прави кой знае колко различни, но определено ни обособява в три отделни групи(аз и моето семейство спадаме към първата). Няма да изпадам в подробности, защото е безсмислено, но да знаете- не, че не уважавам хората, които си ядат макароните само със сирене или само със захар, но всички трябва да знаят кое е най- вкусното- с мнооогоооо захар и сирене..
Това ми напомня за едно мое бивше гадже което обичаше айран със захар- пълна тъпотия. Един ден му сложих пет супени лъжици в чашата и от тогава спя да го пие така (Хи-хи).Това го водете като лирично отклонение.
Само за макароните ми беше думата. Има само три вида хора...

петък, май 22, 2009

Да се радваш, че ти е гадно

Знам, че звучи малко странно, но това е семейна стратегия. Мъжът ми ми я приложи в един много тежък период за мен (не си спомням точно кога, защото при мен тези неща винаги избледняват). Сега ще се пробвам и аз да го "облъчвам" и да му вдъхвам сили по този начин.
Кофти, просто не му провървя тази година, но той си е пич и ако не повтаря постоянно "ако" и има малко повече увереност в себе си съм сигурна, че ще успее в каквото и да е начинание, дори да не е режисирано от мен. Обаче сега му трябва сила и аз действам- по неговата схема, за да може да ме разбере. А именно, идеята е следната:
Ако животът е розов и безоблачен, никога няма да можеш да почувстваш щастие, защото няма да знаеш какво е да ти бъде трудно, да изпитваш несигурност, когато обаче се случват неприятни неща, те стават точно затова , за да се увереш, че може да бъдеш щастлив. И именно на тях- гадните трябва да се радваш повече, защото освен да те направят по- силен, те ти доказват, че има смисъл да продължаваш да искаш.

вторник, април 28, 2009


Първо лудата крава, после птичи сега и свински грип. Това е то- естествен подбор, чумата на нашия век. Със "сложните" болести, които поразяват сигурно и бавно като рака се борим всеотдайно и убедително удължаваме агонията им, затова природата ни дарява с мутирали животински вируси. Честно, не знаех, че и прасенцата страдат от грип:)) горкичките. Мисля, че това е новият бич на човечеството. Щамът е "интелигентен" усъвършенства се според обстоятелствата, така че когато бъде "уловен" в епруветките " навън" вече се е променил, видоизменил се е толкова бързо и не може да се изолира, научил се е да оцелява в развития съвременен свят.
Е, не било правилно да се нарича " свински", защото свинете за нищо не са ни виновни, вирусът е северноамерикански. Почвайте да се плашите краят наближава с всеки следващ ден.

Зловещо

Всеки ден се опитвам да убедя сама себе си, че всъщност случващото се много ми помага.Помага ми да стана по- силна.Държи ме в постоянно напрежение и се опитва да ме накара да го контролирам.
Обаче в същото време ме скапва, прави ме нещастна и ме кара да изпитвам остра, пронизваща болка, която не затихва денонощно.
На вкус е като концентрирана доза шведска горчивка. Постоянно се убеждавам, че с времето ще ме излекува, но всъщност съдържанието малко по малко ме трови.
Чудя се това поредното изпитание ли е или някой отгоре се опитва да се гаври с душата ми.Още колко? До кога ще трябва да преглъщам този прегорял, изсъхнал въздух. И сега какво?
Мога още разбира се.Мога да приемам още тъга болка и горчивина, и въпреки че предела на силите ми отдавна надмина своя връх мога да поема в себе си още от цялото разнообразие, което ми се предлага-срам, унижение, неуважение- всичко тъмно, което се носи из пространството ми е познато.
Но защо? Каква е целта? Съзерцавам нищото и ритмично преглъщам големите буци, застинали на гърлото ми. Няма да ви позволя да избухнете от очите ми и да се затъркаляте на капки по бузите ми. Просто няма да ви дам каквото и да ми струва. Не защото се опитвам да бъда безгранично силна, а защото този път ще съм безкомпромисна към себе си.
Гнойно чудовище- не се приближавай! Не се опитвай да ме обсебиш, защото няма да се поддам на пъкления ти замисъл.Знам, че искаш да затриеш всичко добро и нежно, което е останало в мен и да изтриеш за винаги искрения ми смях, но няма да ти ги позволя да ми ги отнемеш, не и сега и в никакъв случай на тази безумна цена.
Не мога да се отбранявам. Няма с какво да се защитя. Ще събирам тъгата си в шепички и ще я изхвърлям в асансьорната шахта, докато не спре да рикошира в душата ми.
Дори да има риск да полудея няма да ти се поддам- изгнила смрад
Ново за билетните автомати.
Вчера пуснах едно 20, две по 10 и 50стотинки, внимателно наблюдавах онова, което отчита машинката. Когато всичките монети издрънчаха глухо в металната кутия, автоматът изписа, че съм пуснала лев и тридесет, въпреки че по време на самото отчитане на парите всяка стотинка беше отбелязана на малкия дисплей с точната си стойност. Взех си билетчето(за първи път спирката ми беше отбелязана правилно) и получих ресто.... от 50бани- румънските стотинки , за първи път ги виждам.
Странни, странни и много глупави изобретения

понеделник, април 27, 2009

Трафик

Усещам се, че от известно време взе много да ме изнервя шофирането. Обаче днес вече чашата преля- 35минути до детската градина и обратно, за има- няма три километра отиване и връщане. Е, да оставих и детето за пет минутки, значи горе- долу 30мин.- три километра и то до съседния квартал- в посока обратно на центъра. Е, направо нямам думи. На тръгване реших да мина по по- обиколния път, за да не чакам 10мин. за ляв завой на излизане от квартала. На първия светофар няк`ви малоумници се бяха ударили и единия седеше тъпо на седалката и придържаше бяла кърпа на главата си,с която сякаш искаше да прокламира към сеирджиите " Минавах с мир!" Не видях кръв, но бях сигурна, че е бил без колан.На следващото кръстовище- безумно задръстване по абсолютно непонятни причини. А на връщане... не не стига, е т`ва е - честит понеделник и приятна седмица. Записвам случката в личните си рекорди по бавност. Определено пеша е по- добре и по сигурно.

понеделник, март 30, 2009

Вестник " Телеграф" неуморно, всеки ден публикува пейзажи с препълнените софийски кофи. Да, да всички вече разбрахме за кризата с боклука... дайте нещо ново.


Ето нашят семеен начин да преодолеем задръстването с боклук. Както знаете кофите за смет се изхвърлят нередовно т.е. ако днес изхвърлят зад вашия блок, утре идва ред на съседния квартал, а вашите остават необслужени. Ето защо нашето семейство си изгради стриктна технология на изхвърляне по време на така наречената криза. " Планът за справяне" беше следният- товариш пликчета с боклук в колата и ако твоята кофа е препълнена- пропускаш, пътувайки към детската градина, към работата- все някъде намираш полупразна кофа и БАМ- право в целта. Не знам доколко имаше смисъл, но все пак бях доволна, че не изхвърлям боклука си на средата на улицата- да го разнасят кучетата. Поне не моят!!!
Знам, че ще прозвучи странно, но аз обичам да се возя в градския транспорт. Имам безотказна система на спестяване от билетчета, с която никога не рискуваш стига да имаш достатъчно пари за глобата:)). И като любител на трамвайният туризъм с удоволствие ползах новата услуга за продажба на билети, които изкачаха от една сива метална кутия инсталирана зад ватманската кабина. Скоро обаче установих, че бездушните билетопродавци много често не функционират- взимат ти парите без да ти пуснат билетче и така пак се налага да пътуваш без превозен документ / което междувпрочем напълно доказа теорията ми, че за софийския транспорт да плащаш е безмислено/. Аз им "хванах цаката" обаче- оказа се, че ако настоятелно натискаш бутончето и пораздрусаш машинката тя връща не само твоите пари, но и стотинките на човека преди теб. Ха- ха.!. Много бях доволна, когато това се случи, купих си билет от водача, а спечелените от машинката пари прибрах в джоба си. Изиграх грозните сиви кутии, возих се безплатно и ватмана спечели от билечето , което ми продаде. Не знам дали вълкът остана сит, но агнето със сигурност е цяло:)))
А да не забравя- много важно- ВАЛИДАТОРЪТ е пълна глупост, 60% от странните машини за самотаксуване са развалени. Естествено, за всички тези ултрамодерни изобретения трябва да благодарим почтително на многоуважаемия си кмет и да стискаме палци на изборите, защото и метро до "Студентски град " ще имаме, ама дали ще имаме нужда от него тогава и дали въобще ще доживеем да го видим....

Пролет

Обичам го този сезон. Температурната амплитуда 18-24 градуса ме изпълва със свежест и енергия. Независимо дали вали или напича, времето винаги е приятно за разходка. Но най- много ми харесват тихите пролетни утрини- птичките пеят, слънцето току се усмихва над главите ни, а вятърът нежно гали лицата.

четвъртък, февруари 19, 2009

Установих че най- любимото ми занимание, което никога не ми омръзва е да спя.Харесва ми много повече от това да съм будна. Не знам дали този факт говори лошо за мен и за живота , който водя /в будно състояние/, но аз мисля, че не е толкова отчайващо, защото все пак ще прекарам в сън почти 1/2 от живота си, което е доста добре. Имайки предвид, че все пак някаква част от реалността ме прави щастлива, като статистика това означава, че със сигурност през половината от живота си аз съм и ще бъда напълно доволна от съществуването си. Ами останалата част... е тъмната половина....
За нея много може да се спори дали е плод само на моето нежелание да се справям с постоянно издигащите се пред мен спънки или както се казва "такъв ми бил късмета".
До скоро бях убедена, че ако много силно искам нещо със силата на мисълта си мога да го предизвикам. Правила съм го няколко пъти затова съм сигурна, че не е съвпадение или случайност, а наистина нещата се случват така, както съм ги подредила във въображението си без да упражнявам никакъв натиск върху реално случващите се събития, защото просто така съм пожела .
Обаче нещо тия дни не става. Явно магичните ми умения са се изчерпали. И ето искам го толкова много , че всеки ден се събуждам и си лягам с мисълта за него, обаче това не помага, то просто няма да се случи.
Или може би в действителност аз не го искам истински, може би предпочитам да мечтая за него. Ех, да знаехте само колко по-хубаво би било всичко не, не тук има някаква грешка. Ще проверя.

Блогът- на една годинка

Моята лична медия навърши годинка. Би трябвало да започва да прохожда. Преглеждайки писанията си установявам, че доста от нещата са с.... размазан фокус. Е, обещавам си за напред да бъда малко по- конкретна:)))