Привет,
намирате се в личното пространство на Таничка. Това е огледално копие на разхвърляната ми глава

вторник, април 28, 2009

Зловещо

Всеки ден се опитвам да убедя сама себе си, че всъщност случващото се много ми помага.Помага ми да стана по- силна.Държи ме в постоянно напрежение и се опитва да ме накара да го контролирам.
Обаче в същото време ме скапва, прави ме нещастна и ме кара да изпитвам остра, пронизваща болка, която не затихва денонощно.
На вкус е като концентрирана доза шведска горчивка. Постоянно се убеждавам, че с времето ще ме излекува, но всъщност съдържанието малко по малко ме трови.
Чудя се това поредното изпитание ли е или някой отгоре се опитва да се гаври с душата ми.Още колко? До кога ще трябва да преглъщам този прегорял, изсъхнал въздух. И сега какво?
Мога още разбира се.Мога да приемам още тъга болка и горчивина, и въпреки че предела на силите ми отдавна надмина своя връх мога да поема в себе си още от цялото разнообразие, което ми се предлага-срам, унижение, неуважение- всичко тъмно, което се носи из пространството ми е познато.
Но защо? Каква е целта? Съзерцавам нищото и ритмично преглъщам големите буци, застинали на гърлото ми. Няма да ви позволя да избухнете от очите ми и да се затъркаляте на капки по бузите ми. Просто няма да ви дам каквото и да ми струва. Не защото се опитвам да бъда безгранично силна, а защото този път ще съм безкомпромисна към себе си.
Гнойно чудовище- не се приближавай! Не се опитвай да ме обсебиш, защото няма да се поддам на пъкления ти замисъл.Знам, че искаш да затриеш всичко добро и нежно, което е останало в мен и да изтриеш за винаги искрения ми смях, но няма да ти ги позволя да ми ги отнемеш, не и сега и в никакъв случай на тази безумна цена.
Не мога да се отбранявам. Няма с какво да се защитя. Ще събирам тъгата си в шепички и ще я изхвърлям в асансьорната шахта, докато не спре да рикошира в душата ми.
Дори да има риск да полудея няма да ти се поддам- изгнила смрад

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Благодарна съм за всяко мнение