Привет,
намирате се в личното пространство на Таничка. Това е огледално копие на разхвърляната ми глава

понеделник, август 17, 2009

за един заварчик и една кранистка

Странно усещане- обзема. В каквато и нелепа ситуация да се набъркаш винаги оставаш доволен от себе си. Отстрани хората те гледат, но само, ако знаеха за какво всъщност става въпрос биха ти се възхищавали до края на живота си. Подсмихваш се под мустак и я поглеждаш с изкрящ поглед. Няма нужда от думи, не са необходми обяснения, електрическите импулси прехвърчат между главите ви, дори и когато са обърнати в противоположни посоки.Просто се разбирате, какво толкова - няма нищо по- естествено от това.Ти си сигурен в себе си и имаш пълно доверие в нея, макар че тя боядиса спалнята в бледо розово, ти знаеш, че в момента е единствената жена, която няма да се разсърди,че я къпеш с градинския маркуч докато поливаш градинката пред къщата,нито ще ти се цупи, че скоро няма да имате топла вода, защото времето минава и не е честно любовта вечно да ни се изплъзва.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Благодарна съм за всяко мнение