По принцип стриктно спазвам правилата, обаче от удоволствието да се вози сам в асансьора не мога да го лиша. Страшно умилителна гледка на едно сладко момченце,държащо в лявата си ръка прозрачно найлоново пликче с пантофки. Детенце, което се бори с врата поне пет пъти по-тежка от него, вмъква се в кабината нахилен до уши, след като се е сбогувал с думите "Чао-чао, ще се видим утре!" (а аз винаги го поправям , че ще се видим довечера, но явно за него клишетата са важни).Представям си го вътре самичък- със сетни сили се повдига на пръсти, а малката му ръчичка достига едва до първото копче. Оставям отворена външната врата и слушам. Асансьора изтропва на първия етаж, вратата се отваря бавно и чувам ситните му стъпчици да потропват по стълбите. Бързо заключвам и тичам към кухнята да отворя прозореца. Виждам го как излиза от входа и се запътва към колата, където баща му го чака, за да го заведе на детска.
Приятен ден, Яворчо!
0 коментара:
Публикуване на коментар
Благодарна съм за всяко мнение