Привет,
намирате се в личното пространство на Таничка. Това е огледално копие на разхвърляната ми глава

вторник, декември 01, 2009

Често сънувам баба. Прекалено често. Появява се жива и здрава и както винаги усмихната, а аз започвам да се притеснявам къде ще я сложа да спи като дадохме апартамента `и под наем. Тя продължава да се усмихва и ми повтаря, че няма проблем и не се сърди, че изхвърлихме леглото`и.  Замислям се как е възможно- аз бях там и гледах лопатите пълни с пръст, които я затрупваха, а сега е отново пред мен от плът и кръв. Гледа ме, очите и излъчват топлина. Чувствам се странно и започвам да разбирам онова, което винаги съм знаела....
Мъртвите не са под земята, макар и тялото отдавна  проядено от червеи да не може да бъде докоснато никога вече, усещането за близост споменът и топлината никога няма да се заличат. Те няма да изчезнат, няма да се променят.
Събуждам се, знам че баба я няма, дори в съня си го знам,обаче тя продължава да живее. Живее в мен,защото аз съм част от нея.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Благодарна съм за всяко мнение