Привет,
намирате се в личното пространство на Таничка. Това е огледално копие на разхвърляната ми глава

вторник, април 28, 2009


Първо лудата крава, после птичи сега и свински грип. Това е то- естествен подбор, чумата на нашия век. Със "сложните" болести, които поразяват сигурно и бавно като рака се борим всеотдайно и убедително удължаваме агонията им, затова природата ни дарява с мутирали животински вируси. Честно, не знаех, че и прасенцата страдат от грип:)) горкичките. Мисля, че това е новият бич на човечеството. Щамът е "интелигентен" усъвършенства се според обстоятелствата, така че когато бъде "уловен" в епруветките " навън" вече се е променил, видоизменил се е толкова бързо и не може да се изолира, научил се е да оцелява в развития съвременен свят.
Е, не било правилно да се нарича " свински", защото свинете за нищо не са ни виновни, вирусът е северноамерикански. Почвайте да се плашите краят наближава с всеки следващ ден.

Зловещо

Всеки ден се опитвам да убедя сама себе си, че всъщност случващото се много ми помага.Помага ми да стана по- силна.Държи ме в постоянно напрежение и се опитва да ме накара да го контролирам.
Обаче в същото време ме скапва, прави ме нещастна и ме кара да изпитвам остра, пронизваща болка, която не затихва денонощно.
На вкус е като концентрирана доза шведска горчивка. Постоянно се убеждавам, че с времето ще ме излекува, но всъщност съдържанието малко по малко ме трови.
Чудя се това поредното изпитание ли е или някой отгоре се опитва да се гаври с душата ми.Още колко? До кога ще трябва да преглъщам този прегорял, изсъхнал въздух. И сега какво?
Мога още разбира се.Мога да приемам още тъга болка и горчивина, и въпреки че предела на силите ми отдавна надмина своя връх мога да поема в себе си още от цялото разнообразие, което ми се предлага-срам, унижение, неуважение- всичко тъмно, което се носи из пространството ми е познато.
Но защо? Каква е целта? Съзерцавам нищото и ритмично преглъщам големите буци, застинали на гърлото ми. Няма да ви позволя да избухнете от очите ми и да се затъркаляте на капки по бузите ми. Просто няма да ви дам каквото и да ми струва. Не защото се опитвам да бъда безгранично силна, а защото този път ще съм безкомпромисна към себе си.
Гнойно чудовище- не се приближавай! Не се опитвай да ме обсебиш, защото няма да се поддам на пъкления ти замисъл.Знам, че искаш да затриеш всичко добро и нежно, което е останало в мен и да изтриеш за винаги искрения ми смях, но няма да ти ги позволя да ми ги отнемеш, не и сега и в никакъв случай на тази безумна цена.
Не мога да се отбранявам. Няма с какво да се защитя. Ще събирам тъгата си в шепички и ще я изхвърлям в асансьорната шахта, докато не спре да рикошира в душата ми.
Дори да има риск да полудея няма да ти се поддам- изгнила смрад
Ново за билетните автомати.
Вчера пуснах едно 20, две по 10 и 50стотинки, внимателно наблюдавах онова, което отчита машинката. Когато всичките монети издрънчаха глухо в металната кутия, автоматът изписа, че съм пуснала лев и тридесет, въпреки че по време на самото отчитане на парите всяка стотинка беше отбелязана на малкия дисплей с точната си стойност. Взех си билетчето(за първи път спирката ми беше отбелязана правилно) и получих ресто.... от 50бани- румънските стотинки , за първи път ги виждам.
Странни, странни и много глупави изобретения

понеделник, април 27, 2009

Трафик

Усещам се, че от известно време взе много да ме изнервя шофирането. Обаче днес вече чашата преля- 35минути до детската градина и обратно, за има- няма три километра отиване и връщане. Е, да оставих и детето за пет минутки, значи горе- долу 30мин.- три километра и то до съседния квартал- в посока обратно на центъра. Е, направо нямам думи. На тръгване реших да мина по по- обиколния път, за да не чакам 10мин. за ляв завой на излизане от квартала. На първия светофар няк`ви малоумници се бяха ударили и единия седеше тъпо на седалката и придържаше бяла кърпа на главата си,с която сякаш искаше да прокламира към сеирджиите " Минавах с мир!" Не видях кръв, но бях сигурна, че е бил без колан.На следващото кръстовище- безумно задръстване по абсолютно непонятни причини. А на връщане... не не стига, е т`ва е - честит понеделник и приятна седмица. Записвам случката в личните си рекорди по бавност. Определено пеша е по- добре и по сигурно.