Привет,
намирате се в личното пространство на Таничка. Това е огледално копие на разхвърляната ми глава

четвъртък, юли 16, 2009

В трета фаза на пиянството

В момента се колебаеше дали състоянието и е такова защото е прекалила с пиенето или може би проклетото пушене е в дъното на неприятностите. Чак на другия ден след аналитично осмисляне на преживяното осъзна, че не нелепата комбинация от джин и водка са били причина за всичко последвало, а самотния сандвич търкалящ се пусто в празния `и стомах.Сега едно беше сигурно- не се чувстваше особено добре и това усещане трябваше незабавно да бъде споделно с някой, който е много по- трезвен и веднага би могъл да реагира с адекватно действие.
Съдържанието на джобовете `и се изчерпваше с запалка, гланц за устни, два лева и десет стотинки. Беше убедена, че краката `и ще я отведат вкъщи, но неистово се нуждаеше от рамо, на което да се облегне по време на дългия път. Тричленната група беше мигновенно сформирана- двама накъркани до козирката и една бременна в - 30-тата гестационна седмица.
Естествено, само най- трезвият може да се сети за онези жълти коли, който всекидневно превозват хора в подобни критични ситуации.
Ужасно натрапчив аромат на освежител за кола- би трябвало да ги забранят, всеки би могъл да получи алергия от тях, възможно е светкавично натравяне, мигновенни пристъпи на гадене и може би дори фатален край. Прозорецът беше свален до долу, но свежият въздух продължаваше да е в недостиг.
Всички се почерпиха с дъвка, опитвайки се да изтрият неприятното усещане в таксито.
Положена в пресъхнала уста обаче, дъвката не може да отдели лютивия си сок, а се разлага в лепкава зърнеста каша.
Хайде, само още един светофар...
- Аз ще сляза тук , да се поразходя малко-изрече думите в последния момент преди устата `и да се напълни със стомашен сок.
Шибани нови коли- вратата не можеше да се отвори, а времето беше разчетено така, че да може за две секунди да се претърколи от седалката и да изкара навън от себе си бясната буря, която бушуваше в корема`и. Вече нямаше време- надигна се и повърна през прозореца, точно в този момент копчето щтракна- да вървят на майната си проклетите автоматизации! Излизайки от таксито подаде цялата налична сума от джоба си, на ръката стояща до нея и пожела приятна вечер на всички. Изчака колата да се скрие от погледа `и и почти се строполи на тротоара, довършвайки започнатото дело. Погледна към лекото възвишение, което трябваше да изкачи, за да стигне у дома си, стори `и се като огромен непреодолим връх. Ще си постои тук още малко, няколко минути не са от кой знае какво значение, но през това време човек би могъл да събере страшно много енергия от голямата кръгла луна усмихваща се лаконично на нощна София.
-Добре ли сте?!? Дайте ръка ще ви помогна!- някъкъв господин с млечнобели обувки и панталон в екрю я дърпаше за ръката। " Тоя пък к`во иска от мене???"
- ВСИЧКО Е НАРЕД, БЛАГОДАРЯ НЯМА НУЖДА ДА МИ ПОМАГАТЕ- въпреки това човекът продължаваше да настоява " Мамка му, сигурно изглеждам ужасно отстрани, трябва да се стегна"
-Елате ще ви помогна, нали за това сме хора- от позицията си на височина 50 сантиметра от земята не можеше да извърти главата си така че да види лицето му, затова рискува и се довери на белите обувки, бяха лъснати и чисти, а обувките винаги дават жизненоважна информация за човека, който ги носи.
С негова помощ реши да се изправи. Мъжът я прегърна силно през кръста, а със свободната си ръка хвана нейната, тръгнаха в крачка, всъщност точно от това имаше нужда. Човекът носеше скъпа риза, която за жалост не можеше да прикрие възголямото му шкембе, а парфюмът му бе доста тежък и натрапчив за нейния вкус. Леко плешивичък, може би някъде към петдесетте и странно угрижен за нея.Тя винаги се чувстваше неловко когато усещаше, че някой се притеснява за нея, а в този миг направо и стана неудобно. За да прикрие обзелото я чувство на паника започна неангажиращ диалог, за който
след по- малко от две минути вече съжаляваше.
Мъже.
Скапани досадници вечно опитващи се да впечатляват.
Добре че телефона `и звъння два пъти и бързо успя да се отскубне от косматите му ръце.
-Благодаря ви много и приятна вечер!- любезността никога не трябва да се подценява., а той се сбогува с малко тъп поглед в очите.
Ето го любимото убежище, изкачи стълбите в тъмното и мушна ключа в ключалката от първия път, до сега нямаше случай, в който да не я беше уцелвала, сигурно се случва само по филмите.
Тръшна се на леглото видимо доволна от себе си- имаше нужда точно от това.