Привет,
намирате се в личното пространство на Таничка. Това е огледално копие на разхвърляната ми глава

петък, август 14, 2009

из перипетийте на битието

Вървя към вкъщи след работа умислено щастлива, доволна от живота, който водя далеч от цялото световно лицемерие. Току що затворих телефона, по- скоро ми го тръшнаха и аз се радвам точно за това. Ще ми се цялата вселена да знаеше колко много обичам мъжа си, дали пък да не го изкрещя на улицата, тук между трамвайните релси и паркиралите неправилно автомобили.
А аз исках да го питам само как е, добре ли се чувства да окуража с телефонна усмивка първия му работен ден. "Имам Работа. Щ` ти звънна."- каза го за по- малко от една секунда, по- скоро чух само няколко звука в понижителен тон и затвори.
Аз пък въобще не си вдигам телефона докато имам работа , особено на тия дето само искат да ме питат как съм:))
Е, Цветанчо сега вече цялата вселена трябва да усети колко силно стискам палци, всичко останало от което се нуждаеш е в самият теб.