в последният ден от месеца

Понякога усещам, че те губя. Въпреки, че никога не съм искала да те притежавам. Чувствам те студен и отвлечен- седиш до мен, а си някъде мъглив в далечината. Всъщност те няма, по цели седмици - на хиляди километри, не мога да те чуя и не усещам присъствието ти, а ти лежиш на дивана като всяка вечер. Не мога да спра мислите. Те нахлуват постоянно като неспиращ поток, извиращ от сълзи.  Силно тъгувам без признаци на  външни изблици, защото знам, че е невъзможно всичко да е толкова съвършено като в нежна майска съботна утрин. А аз дори не мога да заплача. Не немога, нямам право и продължавам да те  чакам .