Привет,
намирате се в личното пространство на Таничка. Това е огледално копие на разхвърляната ми глава

събота, август 28, 2010

Равносметка- недовършена и продължаваща

Току що го проверих, за да се уверя, че съм сигурна. Изминала е точно една година без девет дни,откакто съм го установила, а пеперудите не са спряли  да се блъскат с крила по стоватовата нажежена крушка. Продължават да тормозят самите себе си, защото усещат топлина, която би могла да ги убие от собствената им глупост. Точно като мен, изпълнена със странен вид мазохизъм, мразеща го и имаща нужда точно от това.
Една голяма въпросителна на която не беше отговорено, когато имаше нужда, а след няколко дни, когато смисълът на въпроса вече беше накъсан на малки парченца, дефрагментиран и затворен в дъното на най- дълбокия буркан зимнина, запазен за момента, в който наистина ще е студено и гладно, тогава- само едно изречение. Изречение подобно на усмивка с извинение, което няма смисъл, защото давността е изтекла преди няколко десетки часа, преминали мудно.
 Някои хора предпочитат само да  ползват другите като мокра кърпичка, да избършат мръсните си потни ръце, за да усетят аромата  в тях и после- бам в препълненото с боклуци кошче. Обаче аз не мога да бъда бърсалка за душевен отпадък колкото и да ми се иска понякога.
Имам твърде много недостатъци, които съвсем  късно осъзнах.Не мога да се сърдя, не мога да играя твърде дълго и не мога винаги да премълчавам мислите си.
Поредният ми опит да приличам на малка кисела мърла, нещастна и недоволна от битието, което и се предлага завърши с пълен крах точно след края на хладната, сърдита нощ,  в която не успях да заспя до два сутринта и се сгромолясах в леглото,едва  когато то беше останало празно.
А преди това- няколко десетки цигари изпушени в повече и тишината на кухнята, нарушавана само от мрънкането на хладилника.
Лека нощ и добро утро, аз оставам тук където и да ходиш.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Благодарна съм за всяко мнение