Привет, намирате се в личното пространство на Таничка. Това е огледално копие на разхвърляната ми глава
Неделя, Октомври 10, 2010
Преди началото на крах
Слънчице изгря, дори пред моята врата,
но когато я отворих беше пълна с тишина.
А и твоят поглед нежен и излъчващ топлина,
приковава и запълва с безпредметна самота.
Понякога има слънце, което свети и примамва, но уви не топли. Понякога излъчването в нечии очи, може да изпълни цялата ти душа с плам. В случая времето няма значение, а само момента, в който усещам не слънцето, а тишината...
Важно е слънцето, не погледа ми.За него има кой да мисли, когато му дойде времето
ОтговорИзтриванеПонякога има слънце, което свети и примамва, но уви не топли. Понякога излъчването в нечии очи, може да изпълни цялата ти душа с плам. В случая времето няма значение, а само момента, в който усещам не слънцето, а тишината...
ОтговорИзтриване