Привет,
намирате се в личното пространство на Таничка. Това е огледално копие на разхвърляната ми глава

неделя, октомври 10, 2010

Преди началото на крах

Слънчице изгря, дори пред моята врата,
но когато я отворих беше пълна с тишина.
А и твоят поглед нежен и излъчващ топлина,
приковава и запълва  с безпредметна самота.

2 коментара:

  1. Важно е слънцето, не погледа ми.За него има кой да мисли, когато му дойде времето

    ОтговорИзтриване
  2. Понякога има слънце, което свети и примамва, но уви не топли. Понякога излъчването в нечии очи, може да изпълни цялата ти душа с плам. В случая времето няма значение, а само момента, в който усещам не слънцето, а тишината...

    ОтговорИзтриване

Благодарна съм за всяко мнение