Привет,
намирате се в личното пространство на Таничка. Това е огледално копие на разхвърляната ми глава

сряда, юни 02, 2010

отворено писмо

Мислех да ти пратя еротично предложение по пощата, но не бях сигурна дали ще му обърнеш внимание между всичките ти други делови кореспонденции.Тук си мисля, че няма да го намериш, ако не ти обясня къде е изпратено. Затова нека да е за всички, които искат да знаят какво тормози душата ми.(
По полека, че стана много драматично като света, в който съм се превърнала. Ще бъда кратка.
 Не винаги съм сигурна какво точно искам и затова предпочитам  ти да решаваш.
                                                                    Искрено благодаря.

Поздрави!!!                                                                                                     Така наречената ти Жена.

понеделник, май 31, 2010

в последният ден от месеца

Понякога усещам, че те губя. Въпреки, че никога не съм искала да те притежавам. Чувствам те студен и отвлечен- седиш до мен, а си някъде мъглив в далечината. Всъщност те няма, по цели седмици - на хиляди километри, не мога да те чуя и не усещам присъствието ти, а ти лежиш на дивана като всяка вечер. Не мога да спра мислите. Те нахлуват постоянно като неспиращ поток, извиращ от сълзи.  Силно тъгувам без признаци на  външни изблици, защото знам, че е невъзможно всичко да е толкова съвършено като в нежна майска съботна утрин. А аз дори не мога да заплача. Не немога, нямам право и продължавам да те  чакам .