Привет,
намирате се в личното пространство на Таничка. Това е огледално копие на разхвърляната ми глава

сряда, август 11, 2010

За хората и мушмороците

Понякога действията на някои, погледнати отстрани ми се струват абсолютно нелогични. Толкова глупави, че ми е трудно да намеря точното сравнение, за да ги опиша правилно. Все едно да кажеш на някой, че ти се яде шоколад, другият да отиде да ти го купи, да го отвори, да го начупи на малки парченца, така че да ти е удобно да си похапнеш, да ти го поднесе с усмивка и ти да кажеш, че всъщност само си си представял вкуса на шоколада в устата си и вместо да се пресегнеш да си  вземеш го изхвърляш безжалостно в кофата и въобще не се сещаш, че може би другият тайно се е надявал да се наслади на няколко парченца.
Или още по- тъпо.
Да си избереш най- хубавото вино  в магазина, знаейки че нямаш тирбушон и в два през нощта, когато няма от кой да поискаш назаем да разбиеш бутилката в стената.
Или да отидеш в някой зоомагазин да си купиш кученце, за няколко дни да успееш да го научиш да ти носи чехлите, когато се прибираш вкъщи сам, а то да ти маха с опашка всеки път когато го погледнеш и  да решиш да го върнеш в магазина, защото мацката от долния етаж, която харесваш има котка.
Не мога да спра да се учудвам на хора, които не осъзнават разликата между осъществяването на прости желания и поемането на отговорност за това което си поискал, както и адекватното възприемане на последствията от действията, които са го предизвикали.
Не мога да не се дразня на онази порода хора, които вярват на празните си приказки и на всичко отгоре ги разказват толкова увлекателно, че без да се усетиш си навлязъл надълбоко в свят, който напрактика не съществува.
От друга страна е смешно, когато осъзнаеш, че някои въобще не подозират, че между "искам" и "мога" зее  пропаст с дълбочината на собствената им воля и колкото и да искаш да помогнеш за постигането на целите то е невъзможно без да запълниш, да прескочиш или пречупиш именно онази воля, която седи на пътя между желанието и реалността.
Затова са мушмороци! Но не бива да им се сърдим, тъй като ги разбираме по- добре отколкото те сами себе си. Лошото е, че подлъжеш ли се да им дадеш точно онова от което имат нужда те само ще го осквернят без да могат да го ползват правилно, тъй като не знаят цената му. Понякога не е смешно, понякога боли.И може би не си струва да помагаш на мушморок, заблуден че иска точно онова, с което разполагаш.