Привет,
намирате се в личното пространство на Таничка. Това е огледално копие на разхвърляната ми глава

събота, декември 11, 2010

Случайно попаднах на нещо, което съм писала за себе си преди време. Никой не го е чел, оставила съм го само за себе си. Вдъхна ми кураж. Адски много ми помогна. А с днешна дата мога само силно да благодаря на всички приятели, които ми се обадиха през тази седмица , за да ме попитат как съм.
Искрено благодаря, много ми е трудно и именно за това съм сигурна , че ще успея.
Съдбата е пълна с ирония, животът е пълен с лъжи- затваряш очи, преглъщташ и тръгваш все едно никога не се е случвало.
Няма значение ще компенсираме с друго, естествено само ако разбираш за какво става въпрос.
Или ако се изразим по- тривиално- това, което не ни убие може само да ни направи по- силни.
И току що ми хрумна- ами ако не искам да съм силна и не мога да умра???
Не се впечатлявайте не е толкова сериозно.
Аничке, да не ми звъннеш да ме питаш как съм- всичко си ми е ок, просто тая вечер съм сама и изпих една водка в повече и ето ти резултатът- откровение, което на дали някой би осъзнал.
Лека нощ и благодаря на всички, които издържаха до края.
Ще видите вие....