Привет,
намирате се в личното пространство на Таничка. Това е огледално копие на разхвърляната ми глава

събота, януари 22, 2011

Гещалт

Невероятно е, че откакто и докато чета книгите на Хорхе Букай, се чувствам изключително спокойна и уверена в себе си. Заплениха ме идеите на гещалта, начина на самовъзприемане, приемане на света около нас и най- вече онова, което винаги силно ме интересува- междуличностните отношения и причинно- следствените връзки между тях.
Успях да преоткрия неща в самата себе си, които всъщност винаги съм знаела, които ме съставляват и се убедих, че именно благодарение и посредством тях аз възприемам света по този начин и съм това, което съм. Не това което трябва да бъда, нито това което искам да бъда. Аз съм това, което съм.
Трудно е да предадеш нещо обективно, когато си го възприел субективно.
Не винаги можеш да видиш цялостната структура, ако гледаш от позицията на единица, която я съставя.
Ето защо всяко нещо има своята противоположност и всеки има нужда от огледален образ, за да  "види" вътре в себе си.
Стабилността не се гради на абсолютност и истината не винаги е само една, защото гледайки я от различни позиции тя изменя формата си.
Цялостта и завършеността на всяко нещо не е съставена от две еднакви половини, а по- скоро от две противоположности, във всяка от които има част от другата.
Ин и ян. Елементарно, но и безкрайно изчерпателно и завършено.
Никога няма да разберем какво е добро, ако не познаваме лошото.
Начинът да мислим отвътре- навън не ни прави егоисти, а показва най- ясно възприемането ни на света. Нашият свят, на който ние сме център, колкото всяка друга единица, която е част от всичко около нас, но и център на вселената, която огражда самата нея.
Разбирателството в общуването между двойка единици, например се гради именно благодарение на баланса между тях. Смисълът на общуването е изграждането на връзка между двата центъра.
Естествено, че пътят за намирането на тази връзка, построяването на моста между хората, който ги свързва, чрез който те общуват, е индивидуален за всяка отделна личност. Невъзможно е някой да разбере какво говорим, ако не ни слуша.
За да можем да разбираме другите, тябва първо да познаваме себе си, защото именно нас самите виждаме отразени в очите на другия.
А за да общуваме, така че да разбират посланията ни неизменно трябва да даваме. Да даваме от себе си и  безусловно, непреднамерено, свободно, без предрасъдъци, само защото искаме, по собствено желание. Да го правим напълно непринудено.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Благодарна съм за всяко мнение