Привет,
намирате се в личното пространство на Таничка. Това е огледално копие на разхвърляната ми глава

сряда, януари 04, 2012

Докосване

Не можах да се сдържа и още на вратата те целунах, без да ме интересуват другите, въпреки че съм жена, която никога не целува познатите си, нито колегите и изключително рядко целува най- близките си приятелки. Знаех, че нямаше как да го знаеш.
Веднага седнах до теб с желанието да ме докосваш. И времето спря. Топлеше ме с поглед и чрез теб говореше всичко- нашепваше тихо, че искаш да бъдеш близо до мен.
Не можех да играя роли. Бях уморена. До теб аз сънувах най- сладките сънища, които никога няма да помня.
Ти ме събуди. Почувствах ръката, която нежно ме галеше. Момент, в който сме само ние, в една паралелна реалност, създадена само от двама ни и само за нас.
Не знам дали си общувал по този начин с друга жена, но ако има такава, то тя е най- щастливата жена на света, защото усеща закрила и обич.
Опитвах се да предусещам мислите ти и да ги осъществявам още преди да ги превърнеш в желание, а ти ги отричаше.
Неусетно сляхме поривите си. Те бяха толкова силни, че ти се уплаши от бурята.
Беше те страх да излееш същото чувство, най- чистото нещо, което изпълваше мен. " - Кажи ми го! Моля те!"- молех те. И ти ми го каза, по начин, по който и аз бях го казала някога. Изпитвахме едно и също, а сърцето ми крещеше, докато тихичко стенех в ухото ти. Не казах, защото думите  нямаха смисъл.Ти вече го знаеше.
Сега споделяхме обща вселена, където съществуваме единствено ние. Дори светът да свършваше с утрото аз бих продължила за тебе и с тебе, и след края му.
Тръгнахме си и се разделихме, защото никой не принадлежи на другия вечно.
Посрещнах първата зора на новата година с най- красивото чувство на тази земя. То още ме гали с нежност и топли дълбоко моята душа, точно като твоята ръка.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Благодарна съм за всяко мнение