Привет,
намирате се в личното пространство на Таничка. Това е огледално копие на разхвърляната ми глава

събота, август 10, 2013

Отново осъзнавам трудностите си с преживяването. Не сме заедно вече няколко месеца, след 12 години, в които не сме се разделяли. Няколко пъти плаках- силно и неудържимо, но то стои в мен- непреживяно, сякаш го отхвърлям. Всъщност въобще не мисля за това, което е по- скоро лошо, отколкото добре.
Сигурно съм глупава, много глупава и наивна.
Обаче усещам само студенина. Всъщност не само, но ми е много трудно да приема реалността.(
Отхвърлям го и го пренебрегвам.
Как се справям със ситуациите?
Не ги създавам!
Не говори с никой!
Не се обаждай!
Мълчи!!!
Ще мине!!!
Ще спрат да те търсят.
Пъзелът ще се нареди само с правилните части
Обаче пак се чудя какво да използвам от себе си, за да се чувствам по- добре.
 Какво всъщност търся?
Нещо което не притежавам?
Кой ще ми го даде?
Защо ми е???
Съвършенството
Ето я моята цел без цена.
Това е моята цена.
Мисля... доколкото мога да мисля нетрезво.
Тук съм
и ще се оправя
без вас
по- добре от вас
защото мога да ви се присмея...
Защото умея да се извисявам като бял облак над всичко сиво и да се усмихна широко(
Къде точно губя връзката с реалността???
Къде греша?
Може би не съм достатъчно смела
Нима ме е страх да рискувам
Нямам нищо, следователно няма какво да губя
Обичам и държа на хората, с които съм!

Ами те???
На кой мога да се доверя!
Осъзнавам, че единствените хора, на които рзчитам в живота си всъщност не съществуват в ежедневието ми.
Май съм се напила много вече, ама поне съм искрена със себе си.

неделя, юни 16, 2013

Скъпи приятелю,
пиша ти, защото искам да се опознаем. Споделих ти неотдавна, че незнам какво търсиш и това е единствената причина, поради която не мога да ти го дам.
Ти не го разбра.
Каза, че е безсмислица.Или така ти изнасяше да отговориш?!?
Започвам да гадая, да пробвам различни подходи-  глупости и тъпотии от турски сериали, които никога не съм гледала.. Чудя се защо няма как да се получи, обаче знам че проблемът идва от неискренността. Събуди се! Моля те!!! Животът не е сън, той е само и единствено реалност.  Аз съм тук и съществувам, и искам, и очаквам, а ти не си готов, защото предпочиташ някой виртуален кон. . Ако това, което  искаш изключва мен без проблем  ще се отдръпна, само ми кажи .  Не мога да те чакам вечно, защото държа на времето си. Ако искаш да си поиграеш с мен и да ме захвърлиш в миша дупка, предполагам, че вече си осъзнал, че няма как да стане, защото и аз мога да бъда стена като теб, понякога.
Може би утре ще ми кажеш, може би утре ще ме прегърнеш докато спя, но моята единствена цел, заради която се виждам с теб, заради която искам да съм с някой, защото само в това има смисъл, когато държиш на човека, на когото се отдаваш, е да се чувстваш добре до него, да искаш да сте заедно във всяка свободна минута и да споделяш.
Ако ти се вижда прекалено, определено ще те разочаровам, защото аз съм убедена че не мога да го направя по друг начин.За мен няма как да сме близки без да общуваме. Няма как да свърша, ако не усещам, че съм започнала.
Искам да ти кажа още много неща, които искрено се надявам, че никога няма да прочетеш.
Със сигурност вината да не се допълваме е в  мен, защото не спестявам нищо, защото мразя да чакам, защото не обичам да се правя на кисела кифла, а това се очаква, нали съм жена.
Връщам се назад и разсъждавам- сигурност, доверие, взаимност, добрина и свобода,Възможно ли е въобще, някъде, някога, с някой.
Май е по- лесно да си сам, обвит в пашкул от мраз, за да не те разбира никой, така че да не е нужно да разбираш някой.
Това е приятелю мой... общо взето, предлагам ти всичко и нищо и само ти можеш да решиш сега. Аз няма да чакам дълго, защото бързам много и имам план... предначертала съм пътя по който вървя, и ще стигна до там дори и без теб,  стига да искам.

събота, юни 08, 2013

-Прави каквото искаш!
- Страх ме е от Нищото
- То не съществува!
- Тогава какво има после?
- Навсякъде само бъдеще.

неделя, май 19, 2013

Търся те.
Няма те.
Някъде те загубих.
По стръмните пътеки май.
Усещам, че се катеря нагоре, а камъните постоянно спъват босите ми крака.
Няма да се върна назад.
Не мога да се разплача, нито да преглътна сълзите си.
Това ли е безпомощност?
Пренебрегвам всичко, в което съм вярвала, за да изградя нови ценности.
Не искам да говоря с никой, защото не мога да обясня логиката в действията си.
Не ме търсете, защото потънах в един непроницаем мрак, изплетен от бодливи храсти. Там се сгуших между себе си, онова което трябваше да бъда и онази, която смятах, че съм. Още разговаряме мислено.
Престанах да усещам болка.
Остана само страх.
Сънувам необясними кошмари, а  когато се събудя бързам да се гмурна в сивотата.
И въпреки това още вярвам в светлината.