Привет,
намирате се в личното пространство на Таничка. Това е огледално копие на разхвърляната ми глава

събота, август 10, 2013

Отново осъзнавам трудностите си с преживяването. Не сме заедно вече няколко месеца, след 12 години, в които не сме се разделяли. Няколко пъти плаках- силно и неудържимо, но то стои в мен- непреживяно, сякаш го отхвърлям. Всъщност въобще не мисля за това, което е по- скоро лошо, отколкото добре.
Сигурно съм глупава, много глупава и наивна.
Обаче усещам само студенина. Всъщност не само, но ми е много трудно да приема реалността.(
Отхвърлям го и го пренебрегвам.
Как се справям със ситуациите?
Не ги създавам!
Не говори с никой!
Не се обаждай!
Мълчи!!!
Ще мине!!!
Ще спрат да те търсят.
Пъзелът ще се нареди само с правилните части
Обаче пак се чудя какво да използвам от себе си, за да се чувствам по- добре.
 Какво всъщност търся?
Нещо което не притежавам?
Кой ще ми го даде?
Защо ми е???
Съвършенството
Ето я моята цел без цена.
Това е моята цена.
Мисля... доколкото мога да мисля нетрезво.
Тук съм
и ще се оправя
без вас
по- добре от вас
защото мога да ви се присмея...
Защото умея да се извисявам като бял облак над всичко сиво и да се усмихна широко(
Къде точно губя връзката с реалността???
Къде греша?
Може би не съм достатъчно смела
Нима ме е страх да рискувам
Нямам нищо, следователно няма какво да губя
Обичам и държа на хората, с които съм!

Ами те???
На кой мога да се доверя!
Осъзнавам, че единствените хора, на които рзчитам в живота си всъщност не съществуват в ежедневието ми.
Май съм се напила много вече, ама поне съм искрена със себе си.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Благодарна съм за всяко мнение